Баба къта пачки от просия

Десетки възрастни хора събират хартия, ядат от кофите за боклук и просят по улиците на големите градове. Сред тях има големи несретници, фалирали реститути и много голяма част богати лентяи, които разчитат на милосърдието на хората.
Повечето просяци в София са организирани от тартори, които ги докарват от провинцията. Причината е в големите пари, които лесно се изкарват. Най-лесно за излизане в Европа се вербуват изпадналите в най-тежко положение. Тарторите обещават много пари, но обикновено не изпълняват обещанията си.

Малка спретната старица, облечена от глава до пети в черни вълнени дрехи и старателно забрадена с черна кърпа. Седи на ул. “Раковски” между “Московска” и “Дондуков”, точно под табелата на Операта за поредното представление, което е “Просешка опера”. По цял ден седи на ръба на една улична кашпа за цветя с протегната ръка.
И хората минават покрай нея и й подават. Кой каквото има. Стотинки, левчета, някои се спират, умилени от жалната гледка на немощната старица с протегната ръка. Питат я как е, има ли нужда от нещо повече от няколко дребни монети. Гузни бизнесмени и наконтени жени оставят по петарка. На всеки, който иска, бабата разказва тъжната история на своя живот.
Прося, бабе, прося, ако са добри хората, дават по някоя и друга стотинка,
моята малка пенсийка е стотина лева, та да си купя поне хлебец и мляко
Защото иначе едва връзвам двата края.

Баба Теодора е на 86 години. Навремето работила в храм “Света Петка”, там баба Дора навъртяла трудов стаж цели 38 години, 8 месеца и 23 дни. В църквата жената почиствала свещниците, подреждала столове, поддържала храма, продавала свещи. За тази работа получила 54 лева пенсия. Останала вдовица млада и сама отгледала дъщеря си. За нещастие обаче момичето се разболяло от тежка болест и починало. Така баба Теодора останала немила-недрага сам-сама на света.
Не прося всеки ден, като си взема пенсията, изкарвам известно време и
после излизам на улицата, щото ме е срам, дете, че съм толкова изпаднала.
Пък и тук не се печели много, само по празници печеля по 4-5 лева. Тогава хората били по-щедри, пояснява бабата. Преди време в лютата зима отишла тя при бившия си работодател председателя на “Св. Петка” да го моли за работа, но той й казал, че вече работи с млади хора и няма място за нея в църквата. Това е историята на една просякиня, която стои в студ и пек с протегната ръка към съвестта на минувачите. И аз изсипвах дребните си стотинки в ръката на старицата, докато един ден не я видях как влиза в ресторанта на Националната опера.

Жената седна на една маса, съблече опърпаното си палто, свали забрадката
и хвърли поглед към сервитьорката, която тутакси дотича до масата.
Жалната просякиня се преобрази за миг, не можех да повярвам на очите си. Теодора си поръча, след което, докато чакаше да бъде изпълнена поръчката й, извади от джоба на палтото си плик с пари.

Не просто смачкано пликче със скътани за хляб и мляко стотинки, а купчина с десетолевки
Сръчно преброи банкнотите и внимателно ги разпредели в отделни пликчета. После извади платнена торбичка, от която изсипа камарка с монети. Отдели ги по стойности и сръчно ги завъртя в хартиени фишеци. След десетина минути дойде и поръчката - шопска салата, печено пиле и крем карамел, всичко това полято с малка наливна бира. Бабата похапна, плати сметката и се упъти към близката банка, за да уедри и последния милосърден урожай, събран с просия.