Инсултът предупреждава, преди да се появи

Напоследък постоянно слушам за хора, получили инсулт. Разбрах, че има начин да се намалят последствията, ако се реагира веднага. Кои са причините, които предизвикват това заболяване, и можем ли да го разпознаем, за да го предотвратим? 
Соня АНГЕЛОВА, Петрич

Освен острите нарушения на мозъчното кръвообращение, чийто клиничен израз са именно инсултите, заболяването може да протича и с хронична недостатъчност на мозъчното оросяване. Затова новопоявили се или продължаващи по-дълго оплаквания, като 

главоболие, замайване, световъртеж, залитане, слабост или изтръпване на крак или ръка, 

размазано или двойно виждане и други, трябва да са сигнал за незабавно посещение при лекар. Възможно е болестта да протича с оформяне на микроинсулти, които се установяват само с някои специализирани изследвания, или със загиване на нервни клетки от кората на мозъка. В тези случаи на преден план излизат нарушения в паметта, промяната на характера и личността на пациента, емоционалната неуравновесеност и др. Друг съществен въпрос е наличието на т.нар. фамилна обремененост, т.е. родственици, прекарали инфаркти, инсулти, тромбофлебити и други съдови заболявания. При голяма част от пациентите има генетично предразположение към съдови заболявания. При наличие на близки родственици с подобни болести шансът пациентът да развие подобно заболяване е по-висок. Съществен принос за разгръщането на някои рискови фактори има неправилният хигиенно-диетичен режим. Повечето хора водят заседнал начин на живот, не поемат достатъчно течности, консумират доста солени храни и т.н. Пропускането на закуската или обяда е грешка. В такъв случай си “наваксваме” вечерта с поемане на голямо количество храна непосредствено преди сън, а това е вредно за организма, тъй като по време на сън се понижава основната обмяна и усвояването на храната се променя. 

При съмнение за мозъчносъдова болест 

пациентите трябва да бъдат прегледани от специалист невролог, който ще препоръча необходимите изследвания за уточняване на диагнозата. Към тях се отнасят доплеровата сонография, ЕЕГ, скенер или ядрено-магнитен резонанс на главния мозък, както и куп други изследвания. Много често се налага провеждане на допълнителни консултации с офталмолог, кардиолог, отоневролог, ендокринолог и други специалисти. Лечението е индивидуално за всеки и се определя само от специалист след съответния преглед.
 
д-р Петър ПЕТРОВ, невролог