Турски терористи обезвредени край Бургас

Денят е 24 май 1981 г., мястото - летище Сарафово край Бургас, часът е 9 и 18 минути. Турски пътнически самолет Д9 с 86 души на борда, без да се брои екипажът, принудително каца на една от пистите, близо до оградата. На летищните власти веднага става ясно, че похитителите са турски терористи.

Четиримата мъже, превзели с оръжие самолета, искат освобождаване на свои съидейници от турски затвори и политическо убежище в България. В противен случай завзетата машина ще бъде взривена!
В София веднага е вдигнато накрак Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП). Това е първата бойна операция на българската специална служба, наречена червените барети.
Когато се получава заповедта за тревогата, командирът на баретите Нено Ганчев и началник-щабът на поделението са в Москва за обмяна на опит. Командването поема капитан Маринов зам.-началник щаб. С лейтенантите Велинов и Колев той подбира 22-ма от командосите. На разположение им е даден личният АН-24 на военния министър Добри Джуров. В 14,00 ч. червените барети са вече в Сарафово. Летището и пистата са отцепени. Но още с пристигането Велинов и Колев се споглеждат тревожно – нашите барети са обучавани да щурмуват самолети само по принцип, никой от тях не знае как се действа вътре в похитен самолет. Баретите нямат конкретна представа как изглеждат салонът, кабините, люковете на Д9.

В същото време на аерогарата каца и друг такъв самолет – с дипломати и турски командоси. Те настояват незабавно да се заемат със случая. От най-високо място в София обаче отговарят, че това е наша работа. Тогава капитан Маринов решава как баретите ни ще добият представа за вътрешността на отвлечения самолет. Облечени като обслужващ персонал, на няколко пъти нашите момчета по различни поводи влизат в другия турски Д9. И благодарение на огледите, които те правят, вечерта баретите имат подробна схема на вътрешността на похитената машина.

Към 22 ч. терористите дават съгласие и в отвлечения самолет се качват капитан Маринов и лейтенант Колев – също преоблечени като работници от аерогарата. Отвън под прикритието на тъмнината щурмова група се настанява в автобус, спрял близо до оградата на летището. Уговорките между терористите и наши психолози текат много бавно. Към 10 ч. на 25 май в акумулаторите на самолета вече почти няма ток, климатикът спира и температурата стига до 40 градуса, радиостанцията отказва да работи. Тогава похитителите официално се съгласяват в машината да влязат и специалисти от летището. На борда се качват лейтенантите Колев и Велинов. Напрежението в самолета нараства до краен предел. Терористите дават ултиматум – до 12 ч. да започне освобождаване на посочени от тях затворници в Турция. Трябва да изпълни и другото условие – България да им даде политическо убежище. В противен случай пътниците в самолета ще бъдат екзекутирани и накрая машината ще бъде взривена! На пасажерите е предложено да напишат предсмъртните си писма.

В това време става нещо неочаквано от никого – командирът на отвлечения самолет за миг е оставен без надзор и включва двигателите. Машината бавно се плъзва по пистата. Трима мъже от пътниците се нахвърлят върху единия от терористите, повалят го, отнемат му пистолета и го застрелват! 
Докато самолетът се движи, автобуси и линейки му препречват пътя и той спира. Щурмовата група се хвърля да овладее паниката сред пътниците, напускащи през глава машината. Капитан Маринов скача върху един от терористите и го поваля на земята. Пасажерите посочват друг от тях, който веднага е заловен от баретите.

Последният е обезвреден в самолета. След щателна проверка обявеното миниране на машината се оказва блъф...