Днес отново е 10 януари. За все повече българи тази дата не значи нищо. След 20 години най-младото поколение не знае, че на 10 януари 1997 г. е станало нещо важно в най-новата ни история, пише "Стандарт". А може би и не го интересува. Нищо чудно. Отношението към тази дата се променяше бързо през годините. Отначало тя се отбелязваше като нещо много значимо - медиите по цяла седмица бяха залети с коментари, анализи и спомени какво стана тогава.
Кадрите връщат спомена за щурма на парламента, изпотрошените прозорци, обърнатите коли и последвалото нощно меле, когато жандармеристи и полицаи с маски, каски и палки гонеха и биеха студенти по "Цар Освободител".
После споменът започна някак си да избледнява. Появиха се и неизбежните конспиративни теории, че нещата изобщо не са били такива, каквито изглеждат, като виновни за станалото бяха ту Москва, ту Вашингтон или пък Брюксел.
Мнозина заподозряха в народния бунт инсцениран метеж след като държавата бе докарана до катастрофа. Всеки имаше своя версия за датата, която се оказа сред най-важните в годините на прехода.
Днес е ясно едно. Правителството на Жан Виденов се оказа в ролята на каубой от родео, който не може да обуздае побеснелия бик на икономиката. Колебливата и неясна политика на социалистическия кабинет, или по точно липсата на такава, доведе до там, че един долар да се разменя за 3000 лева. Хлябът надвишаваше 500 лв., сиренето - 2000 лв./кг, а средната заплата беше 5$. Дали бе наистина грандиозна спекулация на банкерите или просто закономерно следствие от упоритото нежелание на "Позитано" да се съобрази с реалностите на света от края на XX век, и до днес си остава "тайна велика", като се казва в Писанието. Но факт е, че спестяванията на хората просто се изпариха както и стоките в магазините. И нямаше как народът да не излезе на улиците - дори в най-червените тогава райони и градове на страната. Така че и да е имало заговор за свалянето на правителството на БСП, той е бил елементарен като изпълнение. Няма нищо по-решително от гладни майки на гладни деца.
Иначе всичко тръгна от Декларацията за национално спасение, която опозицията внесе в парламента на 19 декември 1996 г. Смисълът на документа беше да отнеме политическата инициатива от БСП, като все пак се даде време на нейното правителство да подпише споразумение с МВФ и да въведе валутния борд.Нещата, които последваха бяха колкото спонтанни, толкова и логични. Декларацията на опозицията остана да виси - нито приета, нито отхвърлена.
И народът излезе на улиците след коледно-новогодишните празници - сигурно най-скромните и тъжни през последния четвърт век. За да стигне до драматичните събития на 10 януари 1997 г., когато за пръв път след Десети ноември ноември се проля кръв по политически причини.
Тази дата сложи край на продължилата 7 години - с малко прекъсване по време на мимолетния кабинет на Филип Димитров - имитация на реформи. Имитация, която се опитваше да превърне в реална политика прословутите думи на Тодор Живков по отношение на перестройката на Горбачов: "Ще се снишим, докато не ни отмине бурята". На тази дата нацията окончателно се прости с андрешковската илюзия че може да надхитриш историята.
Французите казват, че колкото повече нещата се променят, толкова повече си приличат. Двадесет години по-късно -точно като в романа на Александър Дюма - днес преживяваме нещо подобно. Но не съвсем същото. Отново управляващата партия се оттегли от властта - но не под уличен натиск, а по парламентарни механизми. Тогава един отиващ си президент -Желю Желев, задълбочи проблема, като отказа на БСП да се опита да състави нов кабинет с друг премиер. Обратно, днешният отиващ си президент Росен Плевнелиев направи всичко възможно, за да продължи живота на сегашния парламент. И отново новоизбраният държавен глава Румен Радев, както тогава Петър Стоянов, трябва да влезе във функциите си с летящ старт, за да нормализира политическият живот.
Как се стигна до това:
На 21-23 декември 1996 г. БСП провежда своя извънреден 44 конгрес. Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Делегатите на конгреса избират за нов председател на партията Георги Първанов.
На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа".
На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев - министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г., отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, завършило с блокада на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и жандармерията се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов, встъпил в длъжност на 22 януари с. г. съгласно конституцията, връчва на БСП мандат за съставяне на правителство.
На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април . - На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26% и 137 депутатски мандати) печелят Обединените демократични сили (СДС, ДП, БЗНС, БСДП). Втора остава Демократичната левица (БСП и "ПК Екогласност") с 22,07% и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6% и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5% и 14 мандата. Пети е Български бизнес блок с 4,93% и 12 мандата.
На 21 май 1997 г. 38 Народно събрание гласува новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов.
На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд, приет от парламента с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 неденоминирани лева.
Все още няма коментари