Наричаха Кремиковския комбинат стоманеното сърце на Родината и път към комунизма. Така беше навярно защото преди 9 септември 1944 г. България въобще нямаше металургична промишленост. Преди комбинатът да бъде продаден на индиеца Прамод Митал и да бъде ликвидиран след приватизация, беше достигнал годишно производство на 1 500 000 тона продукция.
Ето какво пише в албум за „Кремиковци” от 1967 г.:
„Историята на Кремиковския металургичен комбинат е кратка. След много години ще наричат начало времето, в което живеем. Седем години от първата копка. Четири години от откриването на първите 5 завода. Сега се поставят основите, сега се изковават традициите. И имената на пионерите и техните дела ще останат записани в незабравимата летопис.
Много може да се разказва за хората, които изграждат комбината – работници с високо майсторство, представители на новата работническа класа на България. Повечето от нашите металурзи са млади хора, но са ветерани, защото са първите, които пускат пещите и становете, първите, които прокарват нов път.
Един от националните обекти под шефството на Комсомола.
Средната възраст на работещите тук е под 35 години. Достатъчно е да се каже, че без откъсване от производството завършва своето средно или висше образование всеки десети човек от работещите в комбината”.
Генералният секретар на КПСС Леонид Брежнев и първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков лично инспектират работата в комбината
Комсомолците посрещат високите гости с нескрит възторг
Огненият поток от чугун не спираше да тече
„Кремиковци" - стоманеното сърце на Родината
Наричаха комбината край София "път към комунизма"
1 коментара