През лятото на 1950 г. в НРБ избухва първият селски бунт срещу насилствената колективизация, предприета от тоталитарната власт на БКП. Изумителното е, че в него участват близо 600 жени.
Този първи по рода си селски бунт в страните от Централна и Източна Европа става в село Козлодуй, Оряховско, на 18 юли 1950 г. и продължава 4 часа. Случилото се там е описано от Държавна сигурност.
Женският бунт е регистриран в строго секретен доклад относно активизирането на вражеските елементи и нередности във връзка с прибирането на реколтата и издължаване на държавните доставки. Както и състоянието на агентурно-оперативната работа на ДС по линия на селското стопанство.
Строго секретният документ е изготвен от началника на служба „С”, структурата, която по това време отговаря в Държавна сигурност за разработване на селячеството.
Женският бунт в село Козлодуй (град от 1969 г.) е категорична демонстрация срещу насилствената политика на БКП в селското стопанство, тъй като се случва по време на официалното посещение на помощник-министъра (зам.-министър - б.а.) на земеделието Стоян Сюлемезов и представителя на ЦК на БКП Панко Георгиев. ДС докладва, че пред двамата са организирали „демонстрация от 500-600 души – предимно жени, против ТКЗС и държавните доставки”. Бунтът е описан дословно така: „Присъстващите жени хорово са издигали лозунгите: „Долу ТКЗС!”, „Насила ни накараха да влезем в ТКЗС!”, „Дайте ни хляб”, измираме от глад.” Като главни организатори на невижданата по рода си демонстрация Държавна сигурност посочва няколко селяни. Между тях са Георги Попов, притежаващ 170 декара земя, „новоприет член на ТКЗС и подал заявление за напускане на същото”; Флореско Петринов – „отявлен враг на народната власт, което сам той е заявявал много често на публични места”; Марин Гунов – „член на БЗНС, опозиционно настроен”; Мария Патроева – „притежаваща около 120 декара земя, новоприета членка на ТКЗС, подала заявление за напускане, вражески настроена към ОФ властта”.
Първите селски бунтове в Северозападна България и по-точно в Оряховско са описани от историка доц. Михаил Груев. В строго секретния доклад са посочени и още случаи на недоволство срещу насилствената колективизация и непосилните държавни доставки, въведени от комунистическия режим, които се стоварват върху раменете на селяните, които до този момент все още не са склонили да се включат в ТКЗС.
Все още няма коментари