Македонски комити взривяват кораба „Вашкапу”, 28 загиват

Страхотен взрив разтърсва Бургаския залив малко след полунощ на 20 август (2 септември нов стил) 1903 г. Избухва пътническият параход „Вашкапу”. Експлозията се вижда на повече от 10 морски мили – 18,5 километра. Загиват 28 човека – 17 от намиращите се на борда 51 пътници и 11 души от екипажа, в това число капитанът и двамата му помощници.

Версията, която най-напред се разпространява, е, че са гръмнали парните котли на парахода. Но на другия ден се установява, че машината му не е повредена. Започват разпити на оцелелите след трагедията. Камериер от I класа на „Вашкапу” казва, че от Варна се качили двама младежи с куфари и не искали на никого да поверят багажа си. Друг свидетел, варненски файтонджия, който закарал същите младежи от хотел „Преслав” до пристанището, съобщава, че с тях е пътувал Антон Прудкин.

Антон Макаров Прудкин е син на българка и украинец. Известен е като революционер, авантюрист и атентатор. Познат е още като морски капитан, спекулант и контрабандист. Бил е съратник на Александър Стамболийски. През Втората световна война е привлечен в агентурата на съветското разузнаване у нас. Осъден е на смърт през 1941 г. и е обесен във варненския затвор на 1 август 1942 г.

Според признанията на файтонджията Прудкин пак го е наел на следващия ден. Като отишъл у тях, свидетелят го заварил да слага метални цилиндри в два такива куфара. Веднага плъзва слухът, че „Вашкапу” е взривен от Прудкин, като той е скочил от кораба, доплувал до брега и се върнал във Варна. Прудкин веднага изчезва и се появява в морската ни столица след няколко месеца. Арестуват го, но файтонджията се отказва от показанията си и делото е приключено.

Истината за атентата на „Вашкапу” разкрива самият Антон Прудкин в своите „Записки на моряка”, появили се през 1931 г. Оказва се, че идеята за взрива на парахода е част от големия план на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) за терористични акции в европейската част на турската империя. 
В началото на 1903 г. планът е подробно разработен от Гоце Делчев и Михаил Герджиков – основател на анархисткото движение у нас. Вместо въстание в Македония 
двамата предлагат серия от атентати с цел да се засегнат интересите на европейските държави, включени в османската империя. Така революционерите се надяват Великите сили да наложат реформи и в Македония.

„Адските машини” се приготвят в къщата на Герджиков в Пловдив. По думите на Прудкин всеки от експлозивите с часовников механизъм съдържа по 40-50 кг динамит. Планът предвижда бомбите да се заложат в няколко парахода, собственост на държави от Великите сили, и да избухнат едновременно в пристанището на Цариград. С подготовката на операцията са натоварени Антон Прудкин, братята на Захари Стоянов – Иван и Васил, и братовчед им Стефан Димитров. На 19 август 1903 г. Иван и Стефан, придружавани от Прудкин,  доплават с лодка до „Вашкапу”, който е на котва във варненското пристанище. Купуват билет за първа класа. Камериерът се притичва да занесе куфарите им в каютата, но Иван Стоянов категорично отказва – в куфарите имало пари и не ги доверявали на никого. Дежурният митничар обаче се усъмнил и поискал да прегледа багажа им. „Положението стана критично - пише в „Записките” си Прудкин. – Познавах добре митническия чиновник – беше македонец. Казах му тихо, че двамата са хора на организацията и заминават по работа. Чиновникът ме разбра и заповяда на стражарите да се оттеглят.”

Прудкин предполага, че взривът на „адските машини” е станал по непредпазливост при преместване на експлозивите. Иван Стоянов и Стефан Димитров загиват на място. Така и не остава свидетел да разкаже точно какво се е случило...