Вълци единаци леят кръв, за да възцарят исляма

Славчо Кънчев*
 
Практиката за използване на тайни информатори в противопоставянето на тероризма е универсална. Използвана е и сега на Балканския полуостров.

В Турция „Сивите вълци“ (Bozkurtlar) са младежката организация на крайнодясната националистическа Партия на националното движение, създадена през 1961 г. от Алпаслан Тюркеш. Свързана е тясно с идеологията на пантюркизма. Лозунгът на „Сивите вълци“ е: „Нека се пролее нашата кръв, но да възтържествува ислямът!“. В организацията влизат студенти, дребнобуржоазни елементи, лумпен пролетариат, авантюристи, работници и селяни. В Западна Европа „Сивите вълци“ създават 129 филиала, регистрирани като културни и спортни организации. Терористи са били обучавани в 37 специални лагера. Към 1980 г. съществуват 1700 отряда, обединяващи 200 хиляди членове. В 1977–1978 г. по политически мотиви са убити хиляди души. „Сивите вълци“ практикуват и „безадресен терор“ – взривяват автобуси, спирки на обществения транспорт, кафенета. Масовият терор продължава чак до 1981 г.

Окончателно дейността на организацията е смазана от военното правителство на Турция след преврата на 12 септември 1989 г. Ръководителят на Партията на националното действие Алпаслан Тюркеш и 587 видни нейни активисти са арестувани. Благодарение на медиите „Сивите вълци“ получават световна известност след покушението на Али Агджа срещу папа Йоан Павел II.

Както върху европейския континент, така и навсякъде по света мрежите от негласни осведомители са ефективен инструментариум за противодействие на тероризма. Независимо дали е организиран от Арменската секретна армия за освобождение на Армения (АСАЛА), чиято основна цел е възстановяване на историческата територия на Армения, включваща в себе си източната територия на Турция, Северен Иран, а също и територията на бившата Арменска съветска социалистическа република; или е Сепаратисткият фронт за национално освобождение (СФНО, Мексико) – организация на мексикански индианци, веднъж организирали въстание в щата Чяпос.

На тайните си информатори разчитат и израелските тайни служби в противодействието си на различните арабски терористични организации: Народния фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване, основан през 1968 г., Народния фронт за освобождение на Палестина – Специално командване, сформиран през 1979 г.; Палестинския фронт за освобождение, появил се през 1977 г.; „Ислямски джихад“ – края на 70-те години; движението „Хамас“ – основано от шейх Ахмед Ясин в края на 1987 г., поставило си за цел унищожаването на Израел.

Селектираната от тайните осведомители информация за дейността на арабските терористи е използвана от държавната терористична организация на Израел „Мивцах евлохим“ („Гняв на боговете“). Членовете й били вербувани измежду военнослужещи, сътрудници на „Мосад”, специалисти сапьори от други служби. „Мивцах евлохим“ извършвала „извънсъдебно“ физическо унищожаване на палестински и други терористи, независимо къде се намират. Организацията се подчинявала непосредствено на израелския министър-председател. Основана е, когато премиер на Израел е Голда Меир. Особено се прославя групата с унищожаването на терористите, убили израелските спортисти на мюнхенската Олимпиада през 1972 г. Те били проследени и ликвидирани. „Гневът на боговете“ извършвали атентати срещу палестински терористи в Рим, Триполи, Париж, Копенхаген, Бейрут, Брюксел и други градове. Често по уникални и виртуозни начини. Не без съдействието на секретни информатори.
Уви, вманиачените на тема досиета в България антидържавници изобщо не са проучили ролята на тайните осведомители в противодействието на тероризма. Водени от елементарни собствени интереси и от разяждащи психическото им равновесие емоционални подбуди, те гилотинират устоите на националната ни сигурност.

Как ли биха могли да действат изобщо например индийските служби за сигурност против сикхския тероризъм, поставил си за цел суверенизацията на Пенджаб чрез създаването на държава „Халистан“ („Земя на чистите“), без широка мрежа от „доносници“ (в терминологията на мнозина български политици)?

Методиката за събиране на информация чрез тайни сътрудници използват и колумбийските власти в борбата им срещу терористичната организация „Екстрадитаблес“ („Подлежаща на предаване“). Ядро на тази бойна терористична организация, създадена през 1984 г., стават престъпници наркотърговци, подлежащи на екстрадиране в Съединените щати. Сигнал за създаването на тази организация става решението на президента Бетанкур да предаде на американските власти наркомафиотите. Причина е убийството от наркомафията на колумбийския министър на правосъдието Родриго Ларос Бонили. Отмъщение заради конфискацията от полицията на 14 тона кокаин. Терористите убиват няколко видни политици и обществени дейци и два пъти извършват атентат срещу шефа на секретната полиция генерал Мигел Масу Маркес. При второто покушение от взрива загиват 62 души, а 100 са ранени.

След терористичните актове на 11 септември 2001 г. правителството на Съединените щати обяви награда от 25 млн. долара за сведения, които да доведат до залавянето или физическото унищожаване на Осама бен Ладен. През 2007 г. Сенатът на Съединените щати удвои тази сума. По този начин към момента на реалната смърт на Бен Ладен сумата на възнаграждението е 50 млн. щатски долара. Финансовото стимулиране за предоставяне на информация (или директно за унищожаването на търсен престъпник) в Съединените щати не е измислено специално заради Осама бен Ладен. Още преди две столетия в градчетата на Дивия запад се лепели обяви с размера на наградата за залавянето (или екзекутирането) на определен закононарушител.

В условията на активна терористична дейност в Руската федерация (2007 г. – 759 терористични акта, 2008 г. – 642, 2009 г. – 654, 2010 г. – 581, 2011 г. – 760 престъпления с терористичен характер) официалните власти също възприемат политика за финансово стимулиране на осведомителите. Именно чрез този способ е ликвидиран активният участник във военните действия в Чечня Шамил Салманович Басаев (1965–2006 г.), един от ръководителите на самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия. Бригаден генерал. През юли 1998 г. е назначен за заместник-главнокомандващ на въоръжените сили на Чеченската република. Посмъртно му е присвоено званието генералисимус на ЧРИ. Организатор на множество терористични актове. На 14 юни 1995 г. под ръководството на Шамил Басаев е нападната болницата в Буденовск, като са взети заложници. Загиват 129 мирни жители, 400 са ранени. На 23 октомври 2002 г. в Театралния център на ул. „Дубровка“ в Москва, по указание на Шамил Басаев, отряд терористи, под ръководството на Мовсар Бараев, взима като заложници всички намиращи се в зданието зрители и актьори – общо повече от 800 души. В хода на проведената на 26 октомври операция за освобождаването на заложниците всички терористи – 32 мъже и 18 жени – са унищожени. Загинали или по-късно починали в болници са и 128 души измежду заложниците!
На 27 декември 2002 г. е извършен взрив на Дома на правителството на Чечня, в чието организиране участва и Шамил Басаев. В резултат на взрива загиват 80 и са ранени около 210 души.

От 1 до 3 септември 2004 г. в резултат на терористичен акт в училище №1 в Беслан загиват повече от 330 души. Като организатори на този терористичен акт са признати Аслан Масхадов и Шамил Басаев.
Според информация на руските спецслужби Шамил Басаев е организатор на най-крупните терористични актове през този период в Русия. Президентът на Чечня Ахмад Кадиров загива на 9 май 2004 г. в резултат на терористичен акт в столицата на Чечня - град Грозни. Шамил Басаев публично оповести своята отговорност за този атентат.

През 2004 г. Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) обявява възнаграждение в размер на 300 млн. рубли (10 млн. щатски долара) за информация за Шамил Басаев и Аслан Масхадов. Именно под ръководството на Аслан Масхадов е разработено и осъществено нападението над Грозни, Аргун и Гудермес на 6 август 1996 г. (операция „Джихад“). На 17 октомври 1996 г. той възглавява правителството на ЧРИ, същевременно е министър на отбраната и началник на генералния щаб.

Аслан Масхадов е ликвидиран на 8 март 2005 г. в селището Толстой-Юрт в Чечня, в резултат на специална операция на Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Руската федерация. На 15 март Центърът за връзки с обществеността на ФСБ обявява, че възнаграждение в размер 10 млн. щатски долара „за Масхадов“ е изплатено „в пълен размер“, без да уточнява на кого. Скоро Федералната служба за безопасност изплаща и 10 млн. щатски долара за информацията, която позволява да бъде открит и ликвидиран на 10 юли 2006 г. в района на с. Екажево (Назрански район на Ингушетия) Шамил Басаев.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.