Господа демократи, пенсионерът лош материал ли е?

Много ме възмущава, когато кажат, че сега двама работници издържат един пенсионер. Искам да опровергая това, като дам пример с мен. Такива като мен имаше хиляди.

Работих 43 години, 27 от които като началник отдел. С този колектив поддържахме 407 броя машини. Искам тук да благодаря на хората от отдела, които имат голяма заслуга за успехите на завода.

Заплатата ми беше 140 лв. плюс 20 лв. клас. Не бързайте да обвинявате комунистите, че плащаха стотинки. За тогавашния стандарт на живота сега можем само да мечтаем. Със следващия пример не се самоизтъквам. Такива като мен бяха хиляди. През целия си трудов стаж съм бил активен рационализатор. Тогава имаше такова движение. Имало е години, когато полученото авторско възнаграждение от икономическия ефект от внедрените ми предложения е било равно на брутната ми годишна заплата. Към всичко това бих добавил, че 14 години плащах ергенски данък и данък самооблагане.

„Не се оплаквам, не искам да ми бъдат върнати. Все още изпитвам радостно чувство, като минавам край детски дом, училище и други социални придобивки, защото и аз имам дял в тяхното изграждане. Такива като мен бяха стотици хиляди, от труда на които България процъфтяваше. Радвахме се на построените заводи, училища, университети, детски домове, почивни станции, болници и какво ли още не. Българите не знаеха що е безработица. Беше сигурен за утрешния ден за себе си и за семейството си. С построеното гарантирахме да живеем спокойно старините си и да не бъдем в тежест, както сега се изразяват. Не сме ний виновни за затворените заводи, за нарязването им на скрап, за пустеещите плодородни поля, за нямане на средства за образование, научна дейност, здравеопазване и пенсии.

Накрая искам да ви попитам, господа демократи, които ни  докарахте до това плачевно състояние – лош материал ли сме и сега да казвате, че работещите ни издържат. Къде остана сътвореното от нас, което щеше да гарантира още по-добър живот на българския народ, а вие го пропиляхте.

Къде е мястото ви, господа, нека народът да каже. И колкото по-скоро го каже, толкова по-добре ще е за България.
 
Иван ДИМОВ, Варна