Проучване за цените на 7 вида стоки от 1949 до 2023 г.: Захарта и алкохолът днес са по-евтини, месото и бобът – по-скъпи

Изследване на преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишен период. Трите периода във фокуса са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до 2002-ра, и европейска интеграция – от 2003-та до днес.

Учените са разгледали 7 продукта от годишниците за потребление на домакинствата – хляб, боб, месо, лук, ябълки, захар и алкохол. Доц. Ганева била изненадана от данните за цената на захарта и на алкохола. По думите ѝ, докато цигарите и тютюнът по време на прехода стават много по-скъпи за българина, алкохолът е „много по-достъпен днес, отколкото е бил през социалистическия период“.

Статистиката отчита факта, че и в миналото, и днес домакинствата произвеждат домашни консерви, както и домашен алкохол. През 1986-а например около 2/3 от домакинствата са разчитали на собствена продукция, четем в проучването.

Според изследването, освен че от 1948 до 2023-та най-голямото реално понижение на цените се наблюдава при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия период реалната цена на боба нараства с 2,2 пъти, а тази на месото – с 32,5%. Според Ралица Ганева това обяснява защо толкова много хора произвеждаха и все още произвеждат боб.

„Потреблението на боб е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от населението годишно. Месо ядем много повече отпреди. Потреблението на хляб е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто на българина днес в голяма степен, а преди са били екзотика“.

Рядкост са били доста стоки, а цените на основните при комунизма са се поддържали административно ниски, четем в изследването. Така цените, фиксирани на твърде ниски нива, не са съответствали на икономическите реалности, затова в края на 80-те се натрупват инфлационни напрежения. Либерализацията на пазара води до неколкократен скок на цените.

„Първата голяма инфлация, която преживяхме в началото на 90-те, със сигурност е следствие на това натрупано напрежение. Връщането към нормалната пазарна логика е много болезнено, когато сме се отдалечили от тази логика. Платихме много висока цена като общество и потребители“, подчертава доц. Ганева.

Потребителското благосъстояние, или това, което можем да си купим, ако искаме да си купим, днес е много по-добро отпреди, обобщава Ганева. Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024 г. не е коректно, казва тя.