Прецакаха софийските пенсионери и на празника им в НДК

И тази година софийските пенсионери "отпразнуваха" 1 октомври - Международният ден на възрастните хора, но какъв ти празник?!... По традиция очакваното събитие беше оповестено за най-престижния културен център в София - НДК. Но не в огромната зала 11, където този пенсионерски празник се провеждаше по времето на покойния Гърбузанов, а в скромните пространствени възможности на зала 6. 

За начало на събитието беше посочено 14 часа, но станахме свидетели как доста преди този час малката зала беше пълна, а вратите заключени. И още оттук започнаха мъките на възрастните хора, останали с надеждата, че

поне в един ден от годината ще са на почит, уважение

и всеобщо признание. Но ядец, както казва улицата. От вход "А" 3 ги препращаха към вх. "А" 6, а оттам - обратното. Залата не беше толкова пълна, но нямаше столове за сядане. Възрастните искаха да стоят прави, но охраната вече не допускаше нито тях, нито журналисти, нито фоторепортери, нито участници в програмата, като една част от хор "Планинарска песен" и др. "Вие сте възрастни хора, все болни, кой ще отговаря, ако припадне някой?", оправдаваше се един от охранителите на вх. "А" 3. 

Така групи след групи, белокосите се разотиваха недоволни, обидени и разочаровани. А в същото време други продължаваха да идват, за да последват тяхната съдба. Обидно и тъжно! Защото тези възрастни хора от София, освен че са дали по един безвъзмезден трудов ден в строителството на същото НДК и са събрали над 30 млн. лева за неговото построяване, са и една огромна част от всички онези техни събратя по съдба, които са построили една нова България. 

И в тази тъжна обстановка 

само "железният" юмрук на известния бунтар Йоло Денев

респектира охраната и влезе в залата, за да пресоли забърканата пенсионерска каша. Той спокойно се изкачи на сцената, където прекъсна пеенето. И след като установи връзка с Бог Тангра, съвсем предизборно 

започна призивите за бунт и революция,

предвещавайки скорошното мрачно бъдеще и гибел на някогашната Велика България. Изглежда, така трябва да действат възрастните хора от София - да стиснат юмрук и да ударят здраво по масата, за да се разбере, че още са живи, че имат право на достойни старини, полагащото им се уважение и почит. Първо по масата на своите многобройни ръководители на пенсионерски съюзи, после на парламента, Столична община и Министерския съвет. Да, така трябва да действате, уважаеми пенсионери, защото и сам народът го е казал: "За зла круша, зъл прът!”. 

Стоян КАЗАКОВ