КГБ, БСП и АБВ – кой дърпа конците на Радев?  

Антоний Гълъбов

Въпросът за това чий кандидат всъщност е избраният за президент, о.р. ген. Румен Радев, бе поставен в публичното пространство не от неговите опоненти. Изненадващо острата реакция на Корнелия Нинова след интервю на друг генерал (но съветски - Леонид Решетников с Георги Коритаров) привлече общественото внимание и „забърка каша” според думите на Георги Първанов. Усилията темата да бъде „потопена” отново не изглеждат споделени. Изглежда, че както в АБВ, така и в БСП има достатъчно заинтересувани страни, които са готови да се възползват от тази ситуация, за да оспорят лидерската позиция на Нинова.

Предисторията може да ни помогне да се ориентираме в онова, което се случва. След избора на Корнелия Нинова за председател на БСП АБВ напусна управляващото мнозинство и заяви, че е готово за партньорство при издигането на единна лява кандидатура на президентските избори. Последва съвместно посещение на Първанов и Нинова на конгреса на управляващата партия в Руската федерация и подписване на декларация за сътрудничество.

АБВ поеха инициатива за сближаване с БСП независимо от начина, по който водещите фигури на партията бяха изключени от социалистите. Можем да приемем, че тогава кандидатурата на о.р. ген. Радев е била предложена от АБВ на БСП като основа за обединение. След това социалистите проведоха вътрешно допитване до структурите си, а сред номинациите се появи и новото за партията име на Радев.

Тогава той спечели подкрепа в 19 от партийните структури. Това не беше масова подкрепа, но Радев бе обявен за кандидат лично на Нинова и като такъв бе подкрепен от БСП на легитимен партиен форум.
Един ден по-късно АБВ също гласува за Радев като за свой кандидат за президент. При наличието на еднаква кандидатура двете партии продължиха консултациите за задълбочаване на взаимодействието си. Малко по-късно БСП едностранно се оттегли от този процес, заявявайки, че няма да приеме претенциите на АБВ за равнопоставеност и оповести, че Радев ще бъде независим кандидат, подкрепен от БСП. В отговор АБВ издигна Ивайло Калфин за свой кандидат и реагира остро срещу позицията на социалистите. От кандидат на две партии Радев се оказа независим кандидат. Така избраният за президент Радев се яви и спечели изборите като кандидат на Инициативен комитет, представляван от Стефан Ламбов Данаилов.

В интервюто си Решетников твърди, че Нинова е консултирала кандидатурата с него. Нинова отговори, че срещата им се е състояла по-късно, когато Радев вече е бил избран от нея самата за кандидат и, на свой ред, обвини руския разузнавач в корупция. Интервюто на Решетников едва ли щеше да направи съществено впечатление на публиката, ако не беше агресивният отговор на Нинова, както и разменените отново реплики между БСП и АБВ. Румен Петков заяви, че Решетников обича България и не заслужава да бъде използван за интриги. В БСП очевидно има опасения, че по-нататъшното развитие на темата би могло да се отрази върху подготовката на конгреса на БСП и да даде нови аргументи на опонентите на Нинова.

Същността на спора няма отношение към номинирането на о.р. ген. Радев. Темата е кой да оказва влияние върху избрания президент от тук нататък. Напрежението в тила на Радев е между новото ръководство на БСП и други групи от интереси, които се надяват, че ще успеят да повлияят бъдещите му действия. Сюжетът с Решетников бе лансиран като част от това вътрешно противопоставяне между различните групи, които се борят за влияние над Радев. Въпросът за това чий кандидат е новоизбраният президент е част от „огневата подготовка” както по отношение на служебния кабинет, така и за въвличането на президентската администрация в предстоящата предизборна кампания.

Тезата на Румен Петков, че сигурно и другите кандидати са били консултирани с представители на дипломатическия корпус, сигурно е вярна, но не отговаря на въпроса какво отношение има Решетников като директор на Руския институт за стратегически изследвания към определянето на кандидата, подкрепен от БСП. Кандидатът Радев се е срещнал с представители на института, но спорът не е за това, а за автора на номинацията му. А, на свой ред, тази тема е само част от по-големия въпрос за това кой се опитва да оказва влияние върху новоизбрания за президент о.р. ген. Радев.

Взаимните упреци в публичното пространство не могат да прикрият нервността и стремежа за прикриване на истината, дори и когато става дума за факти, които лесно могат да бъдат проверени. Срещите на всеки един български политик трябва да имат публичен характер. Дори и когато става дума за поверителни срещи, доколкото един политик участва в тях като представител на официална българска институция, за тях се съхранява информация. Точно затова изглежда толкова странно, че Нинова предпочете да обвини в лъжа Решетников.

Мнозинството от българските граждани подкрепиха кандидатурата на Радев с разбирането, че не е добре властта да се концентрира в една партия, че президентът трябва да бъде независим от партията, която го е издигнала за кандидат. Гражданската подкрепа се основаваше на разбирането за независимостта на президента като гаранция за спазването на Конституцията и ефективното взаимодействие между властите. Именно затова всяко съмнение относно независимостта на новоизбрания президент вреди на авторитета на институцията. Въпросът е готови ли са групите, които се борят за влияние върху президента, да компрометират неговата независимост?

Няма смисъл да бъде доказвано кой лъже. Това не е истинската тема. Независимият кандидат Радев спечели доверието на българските граждани, без темата за това кой го е номинирал да бъде дискутирана в хода на кампанията. Поставянето на този въпрос днес показва, че има опити за оказване на влияние върху новата президентска администрация. В този контекст спорът за това кой кого е предложил придобива истинските си измерения. Всичко останало е част от пропагандната схема за маскиране на истинските теми сред облак от слухове и интриги.