През ноември се навършват 20 години от избирането на Петър Стоянов за президент на България. Масовата памет за него се люшка от образа на бракоразводния адвокат от Пловдив, през футболния фен на „Ботев“, който свири и пее песни на „Бийтълс“. Слухове свързват фамилията с немската гимназия в Пазарджик и с английската гимназия под тепетата, както и с дивата приватизация от 90-те години. Злите езици в литературните кръгове твърдят, че „Мисия Лондон“ на Алек Попов е вдъхновена именно от дипломатическите иновации на семейството и най-вече на тогавашната първа дама Антонина. Покрай предстоящите и в САЩ избори за президент осведомени припомнят топлите връзки между Стоянов, Клинтън и тяхната фондация, която организира лектории пред студенти във водещи световни университети срещу баснословни хонорари. В кюпа от злобни нападки е издателската и телевизионна дейност на брата Емил. Други пък питат случайно ли племенникът Стефчо е зам.-кмет на европейската културна столица за 2019 г.
По повод годишнината самият Стоянов рефрешира свои интервюта, изказвания и коментари под заглавието „Преговор на историята“. Не без самочувствието за собствената си държавническа значимост майната от пловдивския квартал „Каменица“ говори за националния интерес на България отпреди две десетилетия, съотнесен към политиката днес. Връща се към технологията по приемането ни за членове на ЕС и НАТО. Разбира се, всичко това - през погледа на човека от „Дондуков“ 2, пост, за който предстои да видим битка и опашки пред урните на 6 ноември, а и седмица след това може би.
„В началото на 1996 г. никой в България не вярваше, че СДС може да спечели президентските избори. Никой не гореше от желание да бъде кандидат за президент. Предложихме на хора извън СДС да бъдат номинирани, но те отказаха. Заедно с мен кандидати бяха Асен Агов и Александър Йорданов, а конференцията през март предложи мен с голямо мнозинство“, спомня си президентът в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.
Тогава действащ президент е основателят на СДС д-р Желю Желев. „Предложихме да направим предварителни избори по американски маниер за първи път в България. Д-р Желев прие и аз спечелих. Имах кандидатпрезидентска кампания, по-дълга от 10 месеца“, разказа Стоянов, като не крие притесненията си от факта, че кандидатите за предстоящите президентски избори все още не излъчват ясни и разпознаваеми национални послания.
„Отлагайки кампанията, ние лишаваме българското общество от един много важен дебат – президентския. Колкото и да се стремят някои да маргинализират президента, той е единственият политик на висок пост, който се избира мажоритарно. Хората го избират с личния си глас. Оттук идва легитимността на президента. Тежък момент е за България, за ЕС. Президентският дебат е изключително важен инструмент, за да бъде въведен българският народ в това, което се случва“, коментира пред медиите Стоянов.
Той припомня, че 10 дни преди да положи клетва, разгневените българи щурмуват парламента, защото искат правителството на БСП да си тръгне от властта. Затова трябва активно да участва в тези събития, тъй като правителството на Жан Виденов вече е подало оставка.
„Аз влязох в президентството, без да имам възможност да огледам кабинетите. Толкова драматична беше ситуацията. На 4 февруари 1997 г. БСП (Първанов и Добрев) дойде при мен с папка и готови да съставят нов кабинет на България. Отказах. Никога няма да забравя този ден, това беше най-тежкото решение в живота ми. Свиках КСНС същия ден следобед. Политическата криза се разреши, България тръгна към нови парламентарни избори през април. Спечелиха ОДС и Иван Костов състави правителство. Тогава България стана интересна в очите на света. Дотогава беше известна като най-верния съветски сателит“, припомня президентът.
Той разказва и за срещата си с президента Бил Клинтън, на която казал, че е подал молба за членство в НАТО. Спомня си и за визитата си в Москва, където се среща с президента Борис Елцин. „По онова време за мен беше много важно българското общество да възприеме с разума си колко е важно България да членува в НАТО и ЕС. Без НАТО нямаше да има и ЕС. Не исках да настройвам българското общество с една антируска реторика срещу основната цел на моето президентство. ЕС в момента се среща с нови и неподозирани трудности. Преди 20 години те още не бяха излезли на повърхността. Членството на България в ЕС е сред най-добрите неща, които се случиха в исторически план“, обяснява Стоянов. Той изтъква същевременно, че ЕС е поставил България редом с великите сили и ние никога няма да бъдем изправени пред избора на чия страна да застанем – въпрос, който е трябвало да решават българските политици преди Първата и Втората световна война.
„Членството ни в ЕС никога не бива да се противопоставя на сантименталното ни отношение към Русия“, убеден е Стоянов. Той коментира евроскептицизма на българите, като сочи, че децата на много сънародници живеят и работят в различни европейски страни – Англия, Германия, Франция, Белгия, и те посочват пътя.
Петър Стоянов признава, че по време на войната в Косово е преживял един от най-тежките моменти в кариерата си. „Никой не обича войните, защото винаги има и цивилни жертви. Трябваше да избирам и се превърнах в първия държавен глава в Европа, който подкрепи тази акция. Това ни помогна изключително много за нашето членство в НАТО. Беше ми страшно тежко, загиваха хора, но аз трябваше да защитавам националния интерес на България“, обяснява мотивите за решенията си тогава Петър Стоянов.
Според него днес ситуацията е доста по-различна. Това, което се случва в Сирия, Близкия изток и бежанския проблем, е заварило политическата класа неподготвена. Тези проблеми няма да се решат с разпределяне на квоти и вдигане на огради, смята Стоянов. „Ние сме изправени пред сериозен цивилизационен проблем. Разбирам премиера Борисов, защото знам какво е да носиш отговорност. Мисля, че позицията на България в момента е добра, балансирана. Трябва да се разбере, че България не може да действа като мост между ЕС и Турция, защото България е ЕС“, добавя президентът.
Петър Стоянов смята, че не трябва да се гледа на бежанците като на нашественици, дошли да ни завладяват. Не трябва да се храни омраза и обществото да се озлобява към тези нещастни хора. Целта на българските политици, според държавния глава, е повече от ясна – да се наложи европейският модел в България, за да се връщат българите от чужбина.
В навечерието на президентските избори той признава, че изпитва известно огорчение и казва, че автентичният десен избирател е доста объркан в момента. „Десните лидери трябва да знаят, че избирателите заслужават много повече“, категоричен е Петър Стоянов.
С Бил Клинтън в София
Върнатата папка на знаковия 4 февруари 1997 година
Петър Стоянов с половинката си Антонина
