Игри на световните сили или Трета световна на хоризонта

Има стара поговорка, според която въоръжените сили сами си организират неуспех като се готвят за своята последна война. Когато става дума обаче за война през XXI век въпросът не е във вглеждане в миналото, а че не гледаме достатъчно назад. Това посочват експертите Питър Уорън Сингър, от стратег от New America и Огъст Коул, сътрудник на Атлантическия съвет. Те са съавтори на книгата „Призрачна флота: Роман за следващата световна война“.Коментарът им е публикуван във в. „Телеграф“, цитиран от БГНЕС. Ето какво пишат експертите: 

През последните две десетилетия ръководителите в Лондон и Вашингтон бяха концентрирани върху операциите на места като Сиера Леоне, Босна, Ирак, Афганистан и сега Сирия, където имаше и тревога, и слаби и взривяващи се навътре държави. Днес има по-всеобхватни тенденции в играта в световен мащаб. Свидетели сме на връщането на политиката на великите сили - и с това и на риска могъщи държави да отиват към война. 

Конфликт с играчи като Русия и Китай беше нещо, което изглеждаше погребано с край на студената война. Само че кипящите днес напрежения означават, че е съвсем реален рискът да се стигне до такъв изход. Също като в миналото, е напълно възможно Третата световна война да започне с дребно събитие, или дори поради инцидент. Един от многото руски самолети, които сега проверяват границите на НАТО, може да се сблъска с „Тайфун“ на кралските ВВС, предизвиквайки въздушна схватка, каквато светът не е виждал в продължение на десетилетия. 

Наистина, небето над Сирия започва да бъде опасно претъпкано, с руски самолети, летящи в близост до американски самолети при бомбени операции и надиграващи се с противовъздушната отбрана на НАТО в съседна Турция. Вероятно това може да се случи в морето, когато един японски или американски кораб одраска борда на китайския си колега сред рифовете в Тихия океан, които се милитаризирани като част от текущата надпревара във въоръжаването в Азия. 

До конфликт може да се стигне и като част от по-мащабни решения за опит за пренареждане на света. Тенденциите на сила в Азия вече започнаха да се приплъзват като техните военни и икономика вече започват надпревара с тези на Запад. Президентът Си Цзинпин вече направи връзката между военната сила и националното върховенство в своята реч „Китайска мечта“, която предвижда концепцията за Гуатдзюн Гуодзя Гънти, т.е. изместване на САЩ като водеща световна сила. Междувременно икономическият възход на Китай обещава издигането на повече хора над бедността, отколкото във всеки друг момент в човешката история - а заедно с това и възможността на един народ да иска да преподреди глобалната система както подобава поради обратно придобитата си сила. 

През цялата човешка история, издигащите се сили многократно проверяват статуквото чрез използване на своята мощ; професор Греъм Алисън от Харвард установи, че от 1500 година при 11 от общо 15 такива случаи се е стигнало до война. Или пък решенията може да бъдат задвижвани не поради нарастваща сила, а поради слабост. Русия е бивша велика сила, която сега се намира в положение на икономически и политически упадък. Родено в Русия дете има почти същата продължителност на живота като такова от Хаити. И все пак играта, която играе Путин с тези все по-слаби карти, е да натисне твърдо по границите си и да изпрати НАТО до най-високите нива на тревога след средата на 90-те години на миналия век. 

Как може да се развие една трета световна война? Безспорно по-различно от днешните "малки войни" - които, въпреки че са доказали колко са трудни, също са накарали мнозина в Пекин и Москва да мислят, че те доказват нашата истинска слабост. Когато тръгнахме да проучим как би могла да изглежда една съвременна война между великите сили на XXI век в новата ни книга „Призрачна флота“, беше ясно, че настройката бързо ще премине отвъд познатите битки на сушата, на които като че ли сме привикнали. 

За разлика от талибаните или ИД, или дори на военните на власт като Ирак на Саддам Хюсеин, истинските държавни сили могат да се разгърнат във всяка област. Бихме видели такъв вид битки за контрол на въздуха и морето, каквито не сме виждали от повече от 70 години - и тези битки, за съжаление, ще бъдат такива, че ще поставят въпроси, за намирането на чиито отговори не сме и преполовили пътя. 

Великобритания в момента купува нови изтребители за 12 млрд. паунда – но техните програми бяха хакнати при редица случаи, така че те имат по-малко разнообразие, отколкото еквивалентите им от времето на Втората световна война. Ние харчим 6 млрд. паунда за самолетоносач, при който отсъстват някои от основните защитни възможности на модерното военно дело. Но, както илюстрира хакерството, също така ще видим битки в две нови области: космоса и киберпространството. 

Космосът сега е част от военната нервна система. Не става дума само за военни шпионски сателити: над 80% от военните комуникации на НАТО минават през комерсиални сателити, което ги прави мишени, които спорно са толкова стратегически важни, колкото летищата или корабостроителници. Китайските противосателитни възможности бяха демонстрирани неколкократно след 2007 г.; също се вярва, че Русия разработва оръжия, които ще вземат на мушка космически системи, за да оставят „на тъмно“ силите на НАТО. Междувременно американските военни току-що предвидиха в бюджета си 5 млрд. долара за своите планове за война в космоса. 

Киберпространството също се премества от сферата на научната фантастика, за да бъде неразделна част от военните дела - наистина, битките може би вече са започнали. Свързани с Китай хакерски групи са проникнали: във всичко от програмата F-35 Joint Strike Fighter (самолетът трябваше да даде на западните съюзници предимство от едно поколение на едно бъдещо бойно поле, но Китай вече се подготвя да изнася своя собствен J-31, който прилича като близнак на самолета); във файловете на персонала на притежатели с разрешение на достъп до информация на всички нива в САЩ. Те са откраднали 1,1 милиона пръстови отпечатъци. 

При окончателна война в реалния свят ще се види как тази кражба на информация се превръща в нещо повече в киберсвят. Русия използва кибератаки да атакува комуникации и търговия в Украйна, а пък САЩ използват дигиталното оръжие Stuxnet, за да увреждат физически иранските ядрени изследователски съоръжения, което показва как кибервойната ще дойде с физически разходи. Същият софтуер за индустриална контролна система, в който се прицелва Stuxnet, се използва във всичко - от светофарите в Лондон до машинните отделения на корабите от кралския флот. 

Това не е само въпрос, че великите сили имат на свое разположение самолети и ракети с обсег, много отвъд това, което биха могли да очакват ИД или Башар Асад. В космоса и киберпространството няма географски граници и, нещо повече, военните и гражданските мрежи са преплетени, независимо дали става дума подводни оптични кабели или домашни телекомуникационните мрежи. Военните комуникации и разузнаването работят в една честотна лента с баби, изпращащи електронна поща. GPS се използва както от новото поколение на безпилотните самолети на кралските ВВС, така и от семейства, които се ориентират по пътя към вкъщи след почивка. 

Вярно е, че такъв конфликт не е нито желан, нито неизбежен. Трета световна война ще бъде епичен провал на възпирането и дипломацията. Но възможността означава, че трябва да претеглим нашите изчисления по начин, по който не сме го правили от десетилетия. Твърде много лидери и мислители имитират колегите си от преди век, които мислеха, че търговията и прогресът някак си са направили риска от война между държави остарял. От друга страна, твърде много военни офицери вземат противоположния курс на подражаване на историческите си колеги и бъдейки неправомерно оптимисти за такава борба, ако се стигне до нея, използват думи като "кратък и остър". 

Вече не е политика да избягваме да говорим за тези тенденции. Може да изглежда като страх от далечното минало или сферата на фантастика, но ако има надежда за предотвратяване на такива битки между велики сили, е необходима искрена и открита дискусия за реалните рискове от тях и вероятните ужаси. Не сте убедени? Поне претеглете мнението на китайски военен офицер, публикувано на 16 септември миналата година в „Пипълс дейли“: "Световната война е форма на война, срещу която трябва да се изправи целият свят", каза той. Това е твърдение, което трябва да бъде разгледано и охладено.