ГЕРБ трупа сила от кризата

Антоний Гълъбов
 
Кампанията за президентските избори ускори процеса на разпад на управляващата коалиция. Амбициите за заемане на по-благоприятна позиция дезориентираха предизборната кампания. ГЕРБ и Реформаторският блок не постигнаха съгласие за обща кандидатура. Патриотичният фронт реши да се възползва от политическата конюнктура и да лансира самостоятелна кандидатура. Така управляващото мнозинство, на практика, преустанови съществуването си.

Вместо да напусне РБ, когато трябваше да го направи, ДСБ предпочете да лансира една година по-късно, между двата тура на изборите, нов политически субект. Останалите партии в Блока подновиха ангажиментите си към управлението, но само дни по-късно ГЕРБ подаде оставката на кабинета, без дори да консултира решението си с тях. Като че ли цялата конструкция на управлението, изградена върху споразумения и компромиси, рухна. Но стартовите позиции на партиите към предстоящите избори остават различни.

ГЕРБ подаде оставка, за да избегне повторение на сценария от февруари 2013 г. Онези, които днес упрекват Борисов за това решение, първи биха заявили, че след резултатите от президентските избори политическата картина се променя и са необходими предсрочни избори. Ако ГЕРБ не бяха оттеглили правителството, то щеше да бъде подложено на нарастващ натиск и най-вероятно щеше да бъде принудено да подаде оставка в началото на следващата година. В този смисъл това решение иззе инициативата на опозицията и подобри шансовете на ГЕРБ в периода преди следващите парламентарни избори.

ВМРО, НФСБ и „Атака” не постигнаха максимума сред своите потенциални избиратели. Част от онези, които биха ги подкрепили, предпочетоха кандидатурата на Радев заради симпатиите и общото си минало с БСП. Въпреки всичко Обединените патриоти демонстрираха електоралния си потенциал и ако останат заедно, най-вероятно ще се явят на изборите в този формат. Там имат шанс да запазят ролята си на трета политическа сила и да определят характера на следващото управляващо мнозинство. Политическата конюнктура работи в тяхна полза и ако не настъпи съществено подобрение на външната среда, те ще успеят да мобилизират по-голямата част от потенциалните си симпатизанти.

ДСБ остана прекалено дълго в двусмислената роля на управляваща опозиция. Цената за това бе недостатъчно ефективна кампания в подкрепа на общия кандидат на РБ и отказ от заемането на лидерска роля по отношение на десните избиратели на втория тур на президентските избори. Така се стигна до абсурдното твърдение, че нов десен проект може да се изгради върху основата на десните избиратели, гласували в подкрепа на Радев. В месеците преди предсрочните парламентарни избори ДСБ не разполага с политически потенциал да изгради и позиционира нов субект, който да намери своето място в новата политическа констелация.

ГЕРБ запазва инициативата както при предизвикването на кризата, така и по отношение на нейното развитие. Внасяйки основните искания на референдума като проектозакони, ГЕРБ отчасти неутрализира протестната енергия, насочена срещу управлението и по същество затвори този фронт срещу себе си, подкрепяйки предложенията на инициаторите. ГЕРБ продължава да управлява, но чрез кризата, която може да се окаже непреодолима за преките конкуренти на партията в дясноцентристкия спектър.

Резултатите от президентските избори не очертават нова политическа конфигурация, която би могла незабавно да поеме отговорностите на управлението. Докато призивите за „промяна” остават абстрактни, ГЕРБ организирано се придвижва към позиции, които ще минимизират щетите от управлението и загубата на президентските избори. Управляващите в оставка вече дадоха конкретни заяви за профила на следващата си кампания и това може да се окаже достатъчно, за да запазят ролята си на първа политическа сила.

Допълнителното условие за неучастие в управлението, ако не може да бъде съставено еднопартийно правителство, е още един от детайлите в стратегията на ГЕРБ. Те разполагат с необходимите ресурси, за да съхранят влиянието си в следващото Народно събрание дори и само поради факта, че отново имат шанса да бъдат ако не единствената, то поне най-голямата опозиционна партия. Това може да се окаже достатъчно, за да бъде затруднена работата на управляващите и дори да се достигне до сравнително скорошни нови президентски избори.

Но след първата си загуба за последните десет години ГЕРБ ще трябва сравнително бързо да се възползва от възможността да се освободи от клиентелните периферии, които трайно се настаниха в управлението и нанесоха политически щети на партията. Този процес ще коства електорална подкрепа за партията на Борисов, но няма да я разруши. От това, колко бързо ще протече този процес, ще зависят шансовете на ГЕРБ за скорошно завръщане в управлението под една или друга форма.

На фона на доминиращия популистки профил на партиите, които ще търсят място в следващия парламент, ГЕРБ ще запази ролята си на системна партия и ще има по-добри перспективи за избор на партньори и стратегия на поведение. В хоризонта на следващо нестабилно и компромисно мнозинство шансовете на ГЕРБ остават добри в сравнение с неустойчивата основа на РБ и липсата на отчетлива перспектива в дясното политическо пространство. Бързата замяна на президентските избори с правителствена и парламентарна криза запазва инициативата в ГЕРБ, а заедно с това и отговорността за развитието на политическата ситуация през следващите месеци.