БСП яхна Радев и го заряза  

Цял месец душичките на пишещите братя се терзаеха от въпроса „Къде е генералът?”, т.е. бъдещият президент.
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А какво прави там генералът”?
С две думи, няма за тях угодия. Важното е да се плюе, поводът е без значение.
Впрочем, в известен смисъл те са прави.

Какъв всъщност е бъдещият президент от момента на избирането му до датата на полагане на клетва пред Народното събрание? Ами три месеца нито риба, нито рак.
През 1991 г. ние буквално преписахме от чуждоземците няколко безкрайно неподходящи за нашенските традиции идеи – за избор на държавния глава не от парламента, а мажоритарно (от Франция), за ненужната длъжност вицепрезидент и за „паузата” между вота и встъпването в длъжност на новоизбрания президент (от САЩ).
Обаче ги преписахме мърляшки. Че и ги побългарихме.

Като един от „бащите” на новата Конституция мога надълго да обяснявам защо така се получи. Предпочитам обаче да резюмирам.
Имаме си държавна глава, чиито основни характеристики са две. Първо, наистина е независима, т.е. от нея нищо не зависи. И второ, основният закон му е отредил ролята на скъпоплатен (от нас, останалите българи) фикус с декоративни, пардон, представителни функции.

В САЩ новоизбраният „вице” не остава безработен, а автоматически оглавява председателството на Горната камара (Сената). У нас основната функция на вицепрезидента, между другото, също скъпоструващ ни, е да кротува и да чака да му умре началникът, за да заеме автоматически поста му.

Стигам сега обаче до третото – „паузата” между избора на новия президент и встъпването му в длъжност. Нея заложихме в чл. 93, ал. 5 от Конституцията, според която „изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент”.

Това също е американска „заемка” – там изборите винаги са в първия вторник след първия понеделник на месец ноември, а новоизбраният президент встъпва в длъжност на 20 януари следващата година.
Но това е в държава, където президентът фактически е и министър-председател. И в „паузата” старият предава, а новият приема цялата власт в (засега) най-могъщата в света страна.
И тук вече ми идват малко смешни сравненията какво правел в момента Тръмп и какво (не) правел Радев. Ами първият реди следващия ефективен, а не служебен кабинет. Реди и сложните взаимоотношения на бъдещата си администрация с другите сериозни играчи на световната сцена – от ЕС, през Русия, до Китай.

Извинявам се, но опитите за сравнение между втория (който и да е той) с него ми напомня силно на българската приказка за жабата, дето като видяла, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
Ни най-малко не искам да засягам авторитета на бъдещия ни държавен глава. По-скоро упрекът ми е към злобните местни хейтъри, които упорито не искат да вдянат, че до 22 януари той и по Конституция фактически е господин никой.

Да оставим, че стечението на политическите обстоятелства го запрати направо в небрано лозе. Действащ президент с вързани ръце (няма право да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си), правителство с безсмислена (и безумна) оставка в една сложна вътрешна и международна ситуация, депутати, които в ламтежа си за власт са готови да пожертват и стабилността на държавата като цяло.

Та ето тук вместо въпроса „Къде е генералът?” ми иде да попитам „А къде е БСП?”. Нали уж е много национално отговорна, много загрижена за сигурността на нацията?
Ами отговорът ми е в една друга българска поговорка – че „Гладна кокошка просо сънува”. Повярвайте ми, „просото” няма да дойде и с предсрочни избори и „кокошката” ще си остане гладна.
Но БСП ще остави след себе си поне едно убеждение и една обида.

Убеждението е, че неистово желае да управлява, каквото и колкото да струва това на народа.
А обидата е, че фактически заряза генерала, след като се възкачи на гърба на победата му.

Пиша този коментар между изборите в Македония и очакваното връчване на мандат за кабинет на т.нар. Реформаторски блок, който май вече се прероди в раздрипана сган.
Македонците за пореден път доказаха, че са си „прави българи” – може и правителство на ВМРО, но без Никола. Да виждате някаква разлика с условията, които поставиха нашенските Патриоти – ГЕРБ, но без Бойко?

Реформаторите имат два хода – тъп и разумен. Тъпият е ясен и води към политическо самоубийство.
Разумният е да вземат мандата и да предложат за премиер Борисов. Така хем се спестяват зимни месеци на излишно напрежение, хем Бойко не лъже, че си е подал оставката, а после е приел мандат. Хем и отпадат „радините вълнения” кой, защо и с кого.
Ама де у български политици толкова акъл?