„Очите ми винаги са били моята гордост. А сега, когато загубих едното си око, а другото вижда все по-трудно, се чувствам така, сякаш губя връзка със света“, споделя тя с тъга.
Все пак с помощта на лупа Мария все още успява да чете, макар и с големи усилия. За нея четенето остава важен начин да поддържа връзка със света въпреки физическите ограничения. Но не само здравословните проблеми тревожат Мария Янакиева. След загубата на съпруга си Веско Цоневски, с когото са споделяли години на взаимна обич и подкрепа, тя се чувства още по-сама. Децата и внуците ѝ живеят в чужбина, което създава допълнително чувство на изолация.
„Моите внуци и правнуци са моят светъл лъч. Въпреки че не ги виждам често, те ми дават сили да продължавам напред“, казва Мария със сълзи на очи.
Въпреки трудностите духът на Мария остава несломим. „Професионализмът и отдадеността към работата са ценности, които никога не трябва да бъдат забравяни“, казва тя, напомняйки за усърдието и всеотдайността, които я направиха толкова обичана и уважавана.
Мария Янакиева никога не се е предавала пред предизвикателствата на живота. Сега тя продължава да се бори, като намира утеха в спомените и подкрепата на близките си.
„Не съжалявам за нищо. Животът ми е бил пълен с обич и признание и това е най-важното“, заключава тя с усмивка, която не е изгубила своята топлина и искреност.
Историята на Мария Янакиева е много повече от разказ за една жена, която се бори с изпитанията на старостта. Това е история за любовта, силата и надеждата, които продължават да живеят въпреки всички предизвикателства.
Мария все още успява да чете, макар и с големи усилия
Все още няма коментари