Тончо Русев: Пенсията ми е 450 лв., плащам 360 лв. за парно  

Композиторът Тончо Русев и съпругата му Елена, които са заедно вече 60 години, отпразнуваха своята диамантена сватба преди дни. Тържеството се състоя в съвсем тесен семеен кръг.

След като прекара грип, сега композиторът се чувства по-добре. Но заради вируса не успял да присъства на юбилейния концерт на Веско Маринов в зала „Арена Армеец”. Внучката му Елена обаче заснела видеа от шоуто и така дядо й могъл да види как цялата зала става на крака и аплодира песента му „Горчиво вино”.

Съпругата Елена е муза и винаги пръв слушател на песните на маестрото. Хвалила го е, но не е пестяла и критики към творчеството му. Неотдавна в интервю Русев се закле във вярност на жена си и призна, че никога не е имал връзки с певици, нищо че стотици пъти е възпявал любовта.

„Написал съм много песни, повечето от тях – хубави, действително, изпети от нашите най-добри певци, и не само от нашите – по цял свят. Доволен съм от това, което съм направил като музикант и човек. Ще бъде грехота, ако кажа, че съм недоволен от живота. Напълно съм доволен от това, което съм постигнал, да съм жив и здрав още някоя и друга година да поработя и това е”, казва днес майсторът на шлагерите. 

От известно време насам култовият композитор се щади заради проблеми със сърцето. Шегува се със себе си: “Щастлив съм, ама с това разхлопано сърце и от радост може да се умре!”. Той не се оплаква нито от малката пенсия – 450 лв. (а само парното му е 360 лв.), нито от еднообразието на бита, макар денят му да минава по един и същ режим: ходи на разходка в Борисовата градина до обед, после си почива малко следобед.

Вдъхновението не престава да спохожда 84-годишния маестро. Макар да смята темата за музата за преекспонирана. „Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия. Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и я написваш. Аз работя само когато нещо звучи в душата ми. И когато наистина прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да творя. Пиша, когато ми е мъчно, тежко и затова най-често го правя надвечер. Текстовете винаги са поетични стихове. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други. Най-бързо написаната ми песен е "Ти сън ли си" по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден-днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути!”.