Красавицата, която Ламбо галено наричал Мими, била първото сериозно увлечение на Мастера. Двамата били съученици от 34-то училище „Д-р Иван Пашов“ – сега прочутото руско средно училище „Александър Пушкин“. Тогава Мими била в XI „а“ клас, а Ламбо – в XI „в“. Всички момичета си падали по него, а по ирония на съдбата Людмила не го поглеждала. Това го ядосвало и решил да действа радикално. На един ученически купон от ревност и яд намазал белите ѝ обувки със синьо мастило. Двамата се скарали жестоко, а скандалът неусетно прераснал в любов.
Людмила и Стефан били неразделни. Тя често гостувала в апартамента на родителите му, когато ги нямало в града. Редовно ходели и на купони у сина на диригента Васил Стефанов, където имало грамофон и слушали плочи от чужбина.
Влюбеният Ламбо водел изгората си на театър, за да гледат сестра му Росица, и на концерти в зала „България“. Поканил я и за своя дама на абитуриентския им бал, въпреки че били от различни паралелки. Взел я от дома ѝ като истински джентълмен, а после купонясвали до зори в култовите за онова време столични ресторант „България“ и бар „Астория“.
Людмила отишла дори на войнишката му клетва в Самоков заедно с неговите родители. От притеснение не обелила и думичка в колата пред тях. Плакала, че с Ламбо се разделили, но той не спирал да ѝ пише писма от казармата. По-късно тя изгорила всички, ала в неговите лични архиви останали едно-две. Не и прощалното му писмо, с което ѝ съобщил малко преди да се уволни, да не го чака, защото имал намерение да следва. Преди да се разделят, тя усещала, че има нещо нередно помежду им.
Техен съученик ѝ казал, че срещнал Ламбо на улицата, докато бил в отпуск. Тя обаче не знаела, защото той не ѝ се бил обадил. Тогава сърцето ѝ се разбило. Прибрала се у дома, звъннала му на домашния телефон, а той взел, че вдигнал. Тогава Людмила тръшнала слушалката и легнала болна дни наред. Вдигнала висока температура и била на косъм да си отиде от треска. Чак майка ѝ си изкарала акъла. Девойката преживяла тежко раздялата, защото вече ѝ било време да се омъжва, а в същото време Данаилов бил на път да стане звезда. Години след като се разделили, първата му любов го срещнала на улицата, но той отместил поглед от нея моментално. Тогава вече бил с жена си Мария. До пенсионирането си Людмила работила в издателство „Народна култура“ и никога не го потърсила.
