Тайната любов на Богомил Райнов и Блага Димитрова

В миналото една от най-укриваните интимни връзки в писателското съсловие беше между Богомил Райнов и Блага Димитрова. Причината за тази „секретност” най-вероятно бе желанието на всеки от двамата да изтрие безвъзвратно от собствената си памет горещите трепети, които е изпитвал към другия.

След бурните събития на 9 септември 1944 г. младите леви литератори в София се събират в свой кръжок.

Ентусиазмът от настъпващия нов живот среща в една компания поети, писатели, драматурзи, художници и артисти. Именно там, в кръжока, Блага Димитрова се запознава с Богомил Райнов. Вероятно поезията на новото време е свързала в едно душите на двамата стихотворци. Антифашистката борба, бригадирското движение, социалистическото строителство – това са темите в строфите на Богомил и на Блага. Райнов е скептик и по-скоро мизантроп и циник. Докато русокосата и синеока госпожица Димитрова прелива от нескрит романтизъм.

И двамата посвещават поетичната си муза на възхвалата на тогавашните комунистически вождове – мрачният поет, историк на изкуството и философ написва поемата си „Сталин”, а от перото на Блага се раждат „Стихове за вожда” (посветени на Георги Димитров). Младата поетеса с искрено чувство пише и поемата си „Лиляна”, посветена на един от Петимата от РМС - Лиляна Димитрова. Блага дори замисля с хонорара от публикуваната поема да построи паметник на антифашистката на витошкото Копито. Монументът е завършен от скулптора Галин Малакчиев.

Но проектът се проваля, защото комсомолът не го подкрепя. Връзката между Богомил Райнов и Блага Димитрова бързо влиза в устата на столичните артистични среди – още повече че двамата започват да не се крият от хорските очи. По това време Богомил вече е преподавател (по-скоро асистент на баща си – проф. Николай Райнов) в Художествената академия. Блага пък по цял ден прекарва с мрачния си възлюбен – седи до него дори в кабинета му в Художествената академия, когато изпитва студентите. 
Любовният роман между Богомил Райнов и Блага Димитрова продължава около две години. Днес е трудно да се разбере истинската причина за раздялата им. Разривът настъпва изведнъж – доскорошните любовници се разделят като врагове. По-късно през годините те дори не се поздравяват. Техни колеги писатели от онова време разказват, че дори на общи литературни сбирки в съюза на писателите (на ул. ”Ангел Кънчев” 5) те сядали на срещуположни места в салона. Никога не говорели за взаимните чувства един към друг. Няколко пъти литературни историци се опитали да разкрият тази грижливо пазена тайна любовна драма, но все удряли на камък. Съвременниците им обаче твърдят, че с годините омразата им един към друг растяла.

В живота на Блага Димитрова са замесени и други известни мъже. Красотата на поетесата, мекият є, чаровен глас обезоръжават представителите на силния пол. 
Пак през младините си Блага решава да учи пиано при музикалния педагог проф. Андрей Стоянов. Сред неговите ученици по това време е и бъдещият голям пианист Юри Буков. Романтичната поетеса го вижда във въображението си като руски княз емигрант. Фантазията не знае граници – тя се влюбва в Юри Буков до полуда и не скрива съкровената тайна дори от приятелките си. Романът им трае кратко – пианото не ги събира, а Буков заминава за Франция, където изгрява звездата му на голям музикант.
Съвременниците разказват, че бъдещата вицепрезидентка имала сърдечна връзка с още един известен човек – видния психиатър акад. Георги Узунов. Доколко това е така, днес е трудно да се каже. Едно е сигурно – красивата поетеса винаги се е радвала на мъжко внимание.

Колежките є по поетична муза несъмнено са є завиждали за успехите на „любовния фронт”. А когато в живота є се появява литературният критик и историк (и единствен неин съпруг) Йордан Василев, е възможно да са казали: „И Блага си намери майстора!”. Старите софиянци и днес си спомнят, че години след като се ожени за именитата поетеса, в някои компании и артистични салони Йордан Василев беше представян като „съпруга на Блага”.
          
В годините на Студената война у нас по покана на СБП пристига големият американски писател Джон Ъпдайк. Той се среща с Блага Димитрова. Изглежда красивата поетеса е оставила силни и изпепеляващи чувства в душата на американеца, защото той написва нежен разказ за нея. Заглавието му е "Българската поетеса". В него главният герой (самият Ъпдайк) е наречен Хенри Бек, а Блага Димитрова се крие под името Вера Главанакова. Влюбеният Ъпдайк е много поетичен, когато разказва за първата си среща с Блага: "Вратата се отвори. Влезе в розовото ухание на току-що окъпана жена една дребна, задъхана, забързана, гологлава жена със светло палто и светла коса, Вера Главанакова... Той бе обичал, за кратко или по-задълго, със или без консумация, поне дузина жени и всички те, просветна в ума му, неизменно бяха представлявали подобия на някакъв отсъстващ прототип. Но изненадата, която го обзе, не се дължеше на факта, че тя, тази точно такава, каквато трябва да бъде жена, най-сетне се появява - той бе очаквал този момент открай време. Нещото, което не бе очаквал, беше тя да се появи тук, в тази далечна и онеправдана страна...

Тя се представи пред него самодостатъчна, завършена, уравновесена, удовлетворена, успяла".

По сюжет двамата литератори се усамотяват на кратък разговор. Следва диалог между Хенри (Джон) и Вера (Блага) за Натали Сарот и Самюел Бекет, българско кимане за "да" и "не" в обратна на очакваната посока... и разказът свършва. 

С посвещението, което американският прозаик пише на българската поетеса върху първата страница на своята книга: "На Вера Главанакова - съжалявам отдън душа, че вие и аз трябва да живеем на двата противоположни края на света".