Инсулт покосил композитора Георги Костов преди 80-ия му юбилей    

 
Големият композитор проф. Георги Костов навърши 80 години на 21 януари. Юбилея си той посрещнал с противоречиви чувства заради неприятните моменти и емоции, които го сполетели през миналата година.
Бившият директор на Музикалната академия се сблъскал челно с инсулта. Мозъчният удар го покосил внезапно миналата 2020 г., а с последиците се борeл и досега.

„Оттам са дефектите в говора и в паметта ми“, казва проф. Костов, който неотдавна се заразил и с Ковид-19. „Изкарах на крак и тази болест, с която всички се борим. Имам силен имунитет, затова с коронавируса се преборих по-лесно, не се наложи да влизам в болница, но от инсулта още имам последствия. Нямам никакви физически проблеми. Но имам проблеми в мисловната си дейност. Иначе и досега спортувам. Още навремето играех футбол с моите студенти в Музикалната академия. Сега в момента вкъщи имам гири, с които имам определен комплекс упражнения, които правя“, разказва композиторът.

Той не отбелязал кръглата годишнина със специално тържество или концерт, защото обстановката в момента не позволява. Празнувал, пишейки нова музика, а едната му дъщеря – Лилия, пък написала книга в негова чест за рождения му ден. „Дъщерите ми тръгнаха по пътя на майките си, защото и на двете майките са музикантки. Така че не мога да кажа, че са само по моя път. Обикновено семействата са музикантски. И мъжът, и майките, после и децата. Лилия е навлязла сериозно в музиката. Тя стана академичен преподавател, вече доцент и доктор. Сега е написала книга за мен по случай юбилея ми, разказва живота ми в 85 страници със снимки. Весела завърши оперно пеене, но повече пее джаз, играеше и в Народния театър“, споделя Костов.

Той е автор на безброй песни, повечето от които хитове от репертоарите на най-големите ни естрадни емблеми, сред които Лили Иванова, Емил Димитров, Данчо Караджов. Най-обичаният хит, който пише за примата, е емблематичната „Без радио не мога“, чието създаване е свързано с куриозен случай. „Песента фигурира в

„Мелодия на годината“ за май месец 1967 г. През юни излезе голямото писмо на Тодор Живков до четиримата директори – на „Балкантон“, на Концертна дирекция, на радиото и телевизията, че не може с къси поли жените да се явяват и мъжете с дълги коси. А Лили вече е заснела песента ми с един минижуп. Леда Милева е генерален директор на телевизията. Звъни ми секретарката ѝ и ми казва – другарю Костов, моля ви в еди-колко си часа да бъдете в студиото на телевизията, където ще прегледаме вашата песен. Естествено, аз млад, непознат, 25-годишен композитор, отивам там. Наредени всичките началници гледат един, втори, трети път. Имам чувството, че по сантиметри следят колко е къса полата на Лили Иванова.

И накрая заключението беше, че в този си вид тя не може да бъде показана. Свалиха я от ефир и съобщиха на зрителите на „Мелодия на месеца“, че поради засиления интерес към Лили Иванова в Съветския съюз тя не може да се прибере, за да я заснеме отново, затова ще я видят следващия месец“, спомня си професорът. Към днешна дата с Иванова нямат общи творчески проекти, защото в последното десетилетие тя се доверява на младите имена в бранша.