Спасиха Борислав Грънчаров от инфаркт, сега е на химиотерапия

Любимият на по-старото поколение певец Борислав Грънчаров редува болница след болница. Навръх Нова година той бе спасен от масивен инфаркт в “Сити Клиник”. 

“Три часа след полунощ доц. Иво Петров ми отстрани 80-процентно запушване на артерията и просто ми спаси живота”, обясни ветеранът в естрадата. Два дни по-късно заради разсейки започна поредната химиотерапия в болница “Св. Иван Рилски”, каза той пред “24 часа”. 

Грънчаров, който навремето изправяше публиката на крака с песните “Елеонора”, “Ти, аз и песента” и “Аз се върнах”, се бори повече от 2 г. с коварната болест. През 2014-а претърпя 11-часова операция в “Пирогов”, но после се появиха разсейки в тялото му.

Певецът получава инвалидна пенсия от 130 лв., с която не може да си купи дори едно от многото лекарства срещу тромби, което струва 152 лв. с рецептурна книжка. Министър Вежди Рашидов даде еднократна помощ на него и на покойния вече Борис Гуджунов, докато излезе внесеният Закон за награждаване на лица за особени заслуги към нацията. Законът излезе, но назначената комисия не одобри Борислав Грънчаров за достойна пенсия.

“В България съм направил близо 4000 концерта, не говоря за турнетата на Запад. 

От всеки концерт са оставали за държавата 250 лв., т.е. платил съм един милион данъци, 

а ми дават 130 лв. пенсия. Удържаха ни задължителния данък, който нямаше как да бъде избегнат, защото, преди да ни дадат хонорара, се вземаха удръжките. А имаше и ред други данъци - ергенски, самооблагане, данък общ доход. Отделно към 60 процента от хонорарите ни влизаха в бюджета на държавата. Срещу това певците на свободна практика не получавахме справка образец 30, тъй като не ни се полагаха трудови книжки. Но най-големите печалби на държавата идваха от продажбата на билети, плочи, тв предавания и от нашите удръжки. И бе логично всички тези приходи да залегнат сега в критерия на наредбата за заслужили пенсии. Така бе справедливо, но не стана”, казва певецът.

Той завършва студията за естрадни певци през 1964 г. заедно с Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова. Преди това в казармата служат заедно с Боян Иванов. “В поделението имаше басейн, който никога не напълниха с вода. С Боян пеехме в празния басейн, защото имаше добра акустика и ехо за китарите. Покрай него в басейна научих много италиански песни”, разказва Грънчаров. Тъкмо напуска казармата, и обявяват прослушване за Школата за естрадни певци. Явяват се 350 души, а на финала приемат двама - Паша Христова и Грънчаров. Година преди тях вече са влезли Йорданка Христова и Борис Гуджунов. През 90-те години с него и с Боян Иванов правят вокалното трио “Бо-Бо-Бо” за забавни шлагери. Публиката ги адмирира, излиза албумът им “Момчета с късмет”, който тримата преиздават през 2007 г. за юбилейния си концерт в НДК. От тях единствено все още диша на този свят Борислав Грънчаров. 

Първият концерт на Грънчаров е с оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. След 2 г. започва соловата му кариера. Създава бендове, пее с оркестър “София”, а през 1970-1974 г. е по сцените на бившата ГДР. За него пишат всички големи композитори. Грънчаров е един от най-производителните певци по онова време. На година изнася стотици концерти в страната, гастролира по сцените в СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. До 1989 г. пее във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария, Куба, Канада, Испания и къде ли не. Първата награда от фестивала в Дрезден преобръща кариерата му. 

Немски специалисти в забавната музика искат да го направят германска звезда 

и му предлагат примамливи договори. Първите концерти са с оркестъра на Берлинското радио и телевизия, следват турнета из ГДР. Вземат го да пее във “Фридрихщатпалас” - втората по големина зала в Европа след парижката “Олимпия”. В нея Грънчаров участва в постановки с Карел Гот, Мирей Матийо, Елена Вондрачкова и др. “Всички пеехме на немски, дори Демис Русос, Челентано и Тони Кристи”. Подготвят с него и дългосвиреща плоча по музика на най-известните тогава немски композитори. Остава да запише още една песен и да направи голямо интервю, казва мениджърът му, който вижда в него бъдеща голяма източноевропейска звезда. И тогава с писмо от Концертна дирекция го отзовават и 

на негово място изпращат Христо Кидиков, който пък се връща само след 2 месеца, 

тъй като не пасвал на немския вкус. Немската плоча на Грънчаров остава неиздадена и така пропада големият му шанс. След време прави собствен оркестър - “Гонг”, с който подгрява общо около 300 концерта на Лили Иванова и Емил Димитров. След много време от Концертна дирекция му издават документ, че с “Гонг” е работил по вариетета и концертни зали в СССР, Чехия и ГДР най-малко 10 години. Той удостоверява, че Грънчаров си е плащал данъци и осигуровки, като само от чужбина е внесъл в бюджета над 60 000 долара. И то, без да му е намирана работа от Импресарска дирекция. След време неин директор ще му признае, че са им прибирали незаконно данъци, тъй като всъщност не са им намирали работа. 

През 1989 г. Грънчаров прави успешно шоу с дъщеря си Мария 

и с 5 световни шампионки в ансамбловото съчетание. С него обикалят 3 години в Холандия, Швейцария, Германия, Швеция, Норвегия и пр. Като се завръща през 1992 г., с Боян Иванов и Борис Гуджунов създават триото “Бо-Бо-Бо”. “Имахме 4 турнета - едно с Йорданка Христова, друго с дует “Ритон” и две самостоятелни. При пълни летни театри”. По време на 8 турнета в Съветския съюз е пял пред 15 хиляди души на концерт. “Навремето имахме собствен стил, не имитирахме никого и затова музикалните агенции ни купуваха. А в сегашните риалити всички имитират чужди песни, и то на английски. Това е голяма грешка. Навсякъде хората искат срещу билета си хубава авторска песен, а не подражателство на известен певец. За да станеш звезда, трябва да те запомнят и да знаят, че друг като теб не пее така. Когато си копие на някого, пеенето ти няма стойност, никой не те ангажира и купува. Да имитираш някого е занаятчийство, а не изкуство”.

И сега, макар и болен, до Борислав Грънчаров е съпругата му Светла, след която някога мъжете са обръщали погледи като модна звезда. Двамата се запознават, когато той е още в студиото за естрадни певци. Но като хубавец още тогава го вземат за манекен на модния център “Витоша” и на модна къща “Лада”. Там сред най-добрите манекенки е и бъдещата му жена. Запознават се на ревю в бар “Астория”. “Жена ми бе красива, имаше походка като на Наоми Кембъл и по улицата се обръщаха с отворени уста”.

Днес Грънчаров го боли от отношението на държавата към хора като него. “Станахме жертви на прехода. Никой от нас не си е представял, че един ден държавата няма да установи какви са били договорите ни с нея и ще ни лиши от пенсия. Останаха живи около 20 от някогашните певци. Те имат не само творчески, но и финансови заслуги, тъй като от всички концерти приходите отиваха в републиканския бюджет. Да оставим, че и песните ни бяха стойностни. Такава ли участ заслужаваме”, пита от болничното легло певецът.