Сашо Диков - син на тъкачка и шофьор  

Сашо Диков отпразнува 70-годишен юбилей на 25 юли. За празника той се събра в тесен семеен кръг с най-близките си хора. Най-милият подарък бил от внучетата му Александър и Илиян, деца на неговата единствена щерка Петя от брака му с актрисата Аня Пенчева.

От миналата година насам журналистът отново е влюбен след дълъг период на ергенлък. За новата си половинка обаче Диков не разкрива нищо, освен че е успяла да укроти буйния му нрав и с грижата и вниманието си го карала да се чувства като младеж.

Роденият в Бели Осъм бивш скиор произлиза от бедно работническо семейство. Родителите му отдавна са покойници, но Сашо още помни и спазва техните завети. „Майка ми беше тъкачка с 53 години трудов стаж. На 15 е започнала. Всички възможни ордени и медали й бяха давали. Беше единица мярка за съвестност. Ходеше на работа с колело. И един ден на 50 м от нас я блъска мотор. Тя пада и си натъртва крака и не може да отиде на работа втора смяна. И в 1,05 часа звъни телефонът у нас – някаква жена беше абсолютно убедена, че с мама се е случило най-лошото, че е умряла. За да не отиде на работа, нямаше какво друго да е. Викам – не е, мотор я удари.
От другата страна е баща ми с книгите в голямата си библиотека, свиреше на кларинет. Иначе цял живот беше шофьор на автобус. За една нощ побеля, когато спирачките на автобуса му отказали. Отиде си на 54 скоро след това. Заради него една година свирих на цигулка, една година на китара. И на барабанче в училищния духов оркестър. В нашето читалище в Троян имам два концерта класическа музика – аз на барабанчето, на триъгълник, с кастанети...”, разказва Диков.

Музиката обаче зарязал заради спорта, макар че по време на активната си скиорска кариера преживял жесток инцидент и срещнал смъртта очи в очи в подножието на връх Тодорка. „Кол се заби между краката ми и ми разкъса разни неща, замалко наистина да ме остави без поколение. Един приятел разкъса ризата си, направи някаква превръзка и оттам с камион до Разлог. Зашиха ме и впоследствие си дадох сметка защо сестрите толкова често идваха да ми сменят превръзките. Абе, ските в онези години си бяха гладиаторска работа, пред очите ми хора са умирали, аз съм се разминавал на косъм с много тежки контузии”, връща се назад във времето Сашо. От спорта се отказва само на 23 години, когато го обявяват за безперспективен и го изхвърлят от националния отбор. Тогава обаче идва съдбовната му среща с Иван Славков, който го назначава в БНТ, откъдето стартира шеметната му телевизионна кариера.