Най-възрастната ни певица не успя да влезе в „Гинес“  

Първата професионална джаз певица на България – Лени Вълкова, не можа да сбъдне мечтата си да влезе в книгата с рекордите на Гинес. На 22 май тя навърши 95 години, а целта ѝ бе да се запише в световната история като най-възрастната пееща изпълнителка. Това обаче не се случи, макар Вълкова да атакува листата с рекордите още преди 3 години. Причината била пандемията, която осуетила кандидатстването, и към днешна дата името ѝ отсъства от списъка с рекордьори в различни области.

Лени Вълкова поставя основите на джаз музиката у нас, но името ѝ не е много познато по времето на социализма, защото джазът, рожба на „упадъчната западна култура“, не е добре приет от народната власт след 9 септември 1944 г. Доказателство е, че едни от най-талантливите му представители, като музиканта Александър Николов-Сашо Сладура, намират своя мъчителен край в социалистическите концлагери, а други напускат страната и успяват да се реализират в чужбина.
Лени Вълкова не заминава от България и оцелява като джаз изпълнител в легендарния оркестър на Асен Овчаров напук на всички пречки. Макар да пее от съвсем млада, нейните записи у нас са антикварна рядкост, защото джаз изпълнителите навремето били силно пренебрегвани.

В последните 30 години Вълкова живее основно в Лондон, защото там е дъщеря ѝ със семейството си и внуците. Прибира се понякога и в България и не се приема за емигрант, защото заминава извън пределите на родината в напреднала възраст не за да работи. Като по-млада имала много такива предложения за кариера в Западна Европа, но всички ги отклонявала.
Елена Вълкова, както е истинското ѝ име, започва да пее професионално още през 1945 г., когато печели конкурс за солистка на оркестъра на Асен Овчаров – първия джаз бенд у нас. На прослушването се явяват 50 певици, но Лени е избрана единодушно от музикантите, макар да пее последна. Така става първата постоянна солистка на оркестъра. От нея са се учили Лиана Антонова, Леа Иванова и много други естрадни звезди.