Наследниците на Адриана Будевска прокудени в Аржентина  

Адриана Будевска е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Това става през януари 1921 г. в Народния театър. Тя играе Далила в пиесата на Владимир Мусаков. Появява се на сцената със зашеметяващ прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. Тя прилича на 20-годишна девойка, а всъщност е на 43 години. И никой от публиката не подозира, че тя е в дълбока депресия след смъртта на мъжа си Христо Ганчев – талантлив актьор, един от създателите на българския професионален театър, с когото се запознават през 1903 г. Той загива на фронта през Балканската война 1912 г., заразявайки се от коремен тиф.

Адриана и Христо имат три деца –- момиченце и двама синове. Дъщерята Галя, която се ражда малко преди баща ѝ да замине на фронта, живее само няколко месеца. По-големият син Гани, студент по химия, загива в Торино, Италия, при престрелка. Гани имал леви убеждения и бил следен от италианската полиция. Срещу по-малкия син на актрисата пък – Вили, също социалист-бунтар, в София се водил съдебен процес. Вили Ганчев успява да избяга в Буенос Айрес и там става пилот. Именно в аржентинската столица до ден днешен живеят единствените наследници на Будевска. Това са нейните внуци Адриана Ганчева, кръстена на легендарната актриса, и Гилермо Ганчев.


И двамата вече са в напреднала възраст, имат свои семейства, деца и внучета. Почти напълно са скъсали връзката с родината си. Внучката на артистката идва в родния ѝ Добрич за последно през 1988 г., когато е отбелязана 110-годишнината от рождението на Будевска. Регионалният исторически музей има снимки как посещава родната къща на баба си, от участието ѝ в тържество на театъра и други. Няколко години по-късно в Добрич пристига и Гилермо, който също посещава родната къща на Адриана Будевска.



Част от последните години от живота си звездата на Народния театър също прекарва в Буенос Айрес, който става неин втори дом. Разочарована от артистичната гилдия у нас и съсипана от драмите в личния си живот, през 1937 г. тя решава да отиде при сина си Вили в Аржентина. Заминава първо за Германия, а после купува корабен билет и отплава за Южна Америка. И до ден днешен билетът се съхранява в нейната къща музей. 10 години след заминаването ѝ Георги Димитров се свързва с нея и я кани да се върне обратно в родината. При пристигането си в България Будевска е посрещната тържествено. Държавата ѝ дава етаж от къща в центъра на София, в „Лозенец“, където да живее. Последните седем години от живота си до смъртта си през декември 1955 г. Адриана прекарва в този дом на столичната ул. „Миджур“ 12.