Елена Гунчева крие тайно дете  

Бившата дясна ръка на Костадин Костадинов – Елена Гунчева, крие тежка житейска драма. Устатата юристка, която с гръм и трясък напусна партия „Възраждане“, се оказа майка на син гимназист, за когото не желае да говори в публичното пространство. Гунчева не разкрива и кой е бащата на детето.

Неотдавна адвокатката от Пловдив сподели, че е била осиновена и е научила, че биологичните ѝ родители са се отказали от нея, когато е била едва на 3-годишна възраст. Шокиращата вест тя узнала на погребението на своя осиновител, когато втората ѝ майка я нарекла „хранениче“. После пък съседи и познати на семейството непрекъснато правели подмятания към Елена, която още от младежките си години взела решение да издири истинските си родители. Повече от 30 години Гунчева правела всевъзможни опити да разбере кои са нейните биологични майка и баща, както и какви са причините, заради които те са се отказали от нея още когато е била бебе. Уви, непрекъснато удряла на камък, а нейната лична драма я мотивирала да помага и на други хора, намиращи се в подобна ситуация.

Затова участвала в учредяването на сдружението на осиновените „Къде си?“, което обединява хора от цялата страна, търсещи биологичните си родители или изоставени деца. В парламента Гунчева неведнъж обяви, че ще се бори тайната на осиновяването да падне и всички, които искат да научат истината за произхода си, да имат такова право по закон.
Оказва се, че заради неуспеха в търсенето на родните си майка и баща, които отцепничката от „Възраждане“ не знае дали изобщо са между живите, през годините имала сериозен проблем с мъжете. Дори когато се стигало до по-задълбочени отношения, винаги пред нея стоял въпросът дали въпросният човек не ѝ е брат, братовчед или роднина.

„Сега осиновените сме граждани второ качество. Нямаме елементарното човешко право да знаем кои са нашите родители. При това ние не искаме да се намесваме в техния живот и да пречим примерно на някоя жена, която си е подредила живота след изоставянето на детето. Нямаме намерение да търсим обяснения и да правим сцени. Не това е целта. Искаме просто да знаем коя е била тази жена, какво е станало, имаме ли братя или сестри. Никой не се замисля, че ако една жена, която знае, че е осиновена, седне да пие кафе с някой мъж, тя винаги си задава въпроса: „Ами ако ми е брат или братовчед?“, разсъждава Гунчева.