Дори след толкова години на сцената Богдана продължава да е вдъхновена и да твори музика не толкова за своя необятен репертоар, колкото за свои колеги. Въпреки че се труди и все още изнася концерти, тя не получава нито една стотинка пенсия от държавата. Най-абсурдното е, че е започнала да вади прехраната си сама и да трупа творчески стаж от крехката 14-годишна възраст. Наскоро Карадочева сподели огорчението си, че с много от големите имена в естрадата са потънали в забвение за управниците. „Не получавам дори и социална пенсия, все едно не съм гражданин на тази държава. Но какво да правя? Ще се боря някак!“, сподели певицата.
От години тя и съпругът ѝ – композиторът Стефан Димитров, който пък в края на май навърши 70 с шеметен концерт в зала 1 на НДК, работят неуморно – той пише музика, а тя – текстове на песни. Не се оставят на произвола на съдбата, но и не мислят в тази посока. „Няма да умрем от глад. Бог ще се погрижи за нас”, сигурна е Карадочева. „Никой не се моли. Ние просто търсим правата си. Трудили сме се години наред... Целия си живот сме посветили на тази професия, която е доста тежка и сложна. И като всички други гилдии търсим правата си на граждани на държавата. Много от колегите вече са болни, в затруднено положение, без доходи. Несправедливо е към цялата общност. Някои казват - те взимаха много пари. Получавахме не като някои сега, както пише по вестниците, по 20-30 000 лв. хонорар, а по 8, 12, 30 лв. И си купувахме сами апаратурата, шиехме си дрехите - това ни беше животът. Парадокс е, че документите ни били изгорели, после се наводнили, докато ги гаси пожарната, обаче на всички други - секретарки, партийни секретари, директори и т.н., пенсиите са осигурени. Техните документи не са ли горели и плували? Важно е хората да знаят истината - всеки от нас, артистите, беше един малък завод, който носеше огромни печалби на държавата“, споделя звездата.
В подобно на нейното положение е и скъпият ѝ приятел и колега Васил Найденов, който също няма и лев отпусната пенсия.
