Актрисата Мария Стефанова изкара Ковид на крак  

Голямата актриса Мария Стефанова отбеляза 83-тия си рожден ден на 9 октомври. В навечерието на празника си обаче разбрала, че е болна от Ковид. Близо 3 години, откакто пандемията бушува в целия свят, грандамата на Народния театър успяла да се опази от коварния вирус, но в крайна сметка той застигнал и нея. За щастие, театралната легенда изкарала заразата на крак, без да прояви никакви тревожни симптоми.

На нейната възраст подобни случаи са рядкост и ако не ѝ се било наложило да се изследва по друга причина, изобщо нямало да разбере, че се е заразила.
На рождения си ден една от последните народни артистки – звание, което бе давано на най-добрите по времето на социализма, получила множество честитки и подаръци. Единствено ѝ било мъчно, че дъщеря ѝ не могла да се прибере от чужбина, където живее, за да бъдат заедно в този ден. Но пък на Голяма Богородица през лятото, когато Стефанова има имен ден, щерка ѝ ѝ била на гости в България.

Неуморната актриса дори на 83 продължава да жадува за срещи с публиката и репетира нови роли. Скоро предстои да я видим като майката на Иван Вазов на сцената на Народния театър, където Стефанова се завърна преди 4 години след 25-годишна пауза. Причината за дългото ѝ отсъствие бе позорното ѝ пенсиониране от театъра само на 55 години през 1994-а, а после и загубата на нейната най-голяма любов Христо Стефанов. Съпругът ѝ почина по особено мъчителен начин от рак на белите дробове, а тя трудно преодоля трагедията. След смъртта на големия художник Мария се затвори за дълго време, но точно театърът и сцената я измъкват от депресията, с която се бори в продължение на години.

„С нищо не ме е пощадил животът. Не се гордея с това, но дори когато загърбих сцената, когато реших, че съм приключила с всичко, и се затворих в моята силна болка и страдание, аз пак вървях. Бродех из празните стаи у дома – библиотеката, ателието, спалнята, кухнята, гълъбите, гугутката, котетата долу, параклиса, сътворен от съпруга ми… Вървях постоянно, но бях се затворила моя свят в един оазис, в който се чувствах добре. Толкова свикнах да си живея с болката и страданието, че си ги вардех някой да не ми ги разтвори и да се лиша от тях. Само човек, който го е изживял, може да ме разбере... Но един ден се случи това малко чудо с мен. Телефонът не беше спрял да звъни, но този ден звънът беше от… Народния театър. След толкова години! И настъпи голямото земетресение в мен“, споделя звездата.