Защо при соца бяхме здрави и не ни беше страх от вируси  

Здравето на хората при социализма бе важно, защото трябваше някой да работи в заводите. Ако човек е болен, ще произвежда по-малко и ще му се плащат болнични, т. е. ще се трупат загуби. Затова целта на здравеопазването тогава беше хората да боледуват по-малко, за да са по-здрави и така да се правят по-малко разходи за тях, да има пари за основната цел – победата над капитализма. Затова бяхме задължени да ходим на профилактични прегледи, не проформа като сега. Имаше училищни лекари и зъболекари, пътуващи флуорографи, работнически болници, санаториуми, почивни станции и т. н. и всичко, за да се предотврати заболяването.

В храненето, което е основата на здравето, имаше БДС за храните, а в столовете имаше постен и рибен ден. За знанията от онази епоха това беше правилен хранителен режим.

Вируси, болести по времето на социализма бяха известни само на възрастните. За сравнение сегашните деца знаят всичко за коронавируса и други опасни болести.

При социализма държавата се грижеше за здравето на децата още от детската градина. Сеансите с кварцовата лампа бяха задължителни през студените сезони. Облъчването с нея беше под формата на игра, а миризмата – странна и незабравима. Обяснението беше, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата против рахит, бактерии и вируси. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива предпазни очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим пред кварцовата лампа със затворени очи. Едва ли не се карахме за тези очила.
Облъчването продължаваше и в началните ученически години. Редяхме се в коридора пред стаята до лекарския кабинет, изчаквайки реда си за няколко минутки пред кварцовата лампа. И така всяка година до момента на ваксинация.
Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шишенце спирт. Навивахме ръкавите и изчаквахме реда си пред черната дъска. Имахме и групови посещения при зъболекар. Там беше страшно.
Времето през зимата минаваше в игри и забавления. Играехме по цял ден навън. Ходехме на пързалки с шейни и найлони. Прибирахме се само да хапнем и да сменим мокрите дрехи и пак излизахме. И така цяла зима. И като че ли болни деца нямаше.