Спомени от соца: На боб чорба и сутляш в заводския стол  

Столовата от времето на соца си беше истинска обществена институция. Изразът "храната е като на стол" още служи за описание на лоша, некачествена храна, семпло меню, неприятна миризма във въздуха, кошмарно обслужване или потискаща обстановка. Понякога, много рядко – сготвена, почти домашна храна.

Призракът на социалистическата столова продължава да живее по един неприятен начин и днес – лошите навици от някогашната соцреалност пречат на много заведения да станат нормални места за хранене.

Какво беше чувството, когато влезеш в столовата на едно заводско предприятие? Още преди да си отворил вратата, те удря тежка миризма на смесица от дезинфектант, евтин сапун, пържен лук, прегорена риба и наситените аромати на сготвени чушки и домати. С отварянето на вратата идва типичният шум - тракане на метални прибори в чинии от алпака на пластмасови табли и крясъците на лелките готвачки. 

Интериорът също беше потискащ – голямо помещение с циментова мозайка, слабо осветление и опашка от хора. Те стискат в ръка малки листчета - купоните, които са си купили.
А какво включваше менюто на социалистическата столова? Най-често имаше пилешка супа, водниста боб чорба и застроена супа топчета, а през лятото – таратор, в който преобладаваше водата. После – пиле с картофи или със зеле, яхния, руло "Стефани", грах, шницел. Веднъж в седмицата – печена скумрия.

Десертите бяха малеби, крем карамел и сутляш.
Но пък всичко беше евтино и достъпно.
Учениците също ходеха на столова. Най-вече тези, които оставаха на занималня, което пък се смяташе за недостатъчна родителска грижа.