БКП слухтеше кой ходи на църква за „Христос Воскресе”

И на втория ден от Великденските празници продължавам с удоволствие да дояждам вкусния, ароматен и засищаш козунак, подобен на този, който нашите майки, баби и прабаби приготвяха за най-големия християнски празник. Имам късмет, че съпругата ми Иванка е наследила от майка си умението да прави домашен козунак, който не може да се сравни дори с най-добрия нему подобен на пазара, па бил той италиански или белгийски, останал от католическия Великден.  Похапвайки , спомням си за детството, когато цялото семейство по един или друг начин участвахме в ритуала за приготвянето на чудесния великденски специалитет, който заедно с яйцата, задължително присъстваше на почти всяка българска трапеза в трите празнични дни на Великдена. В петък или в събота добрите домакини запрятаха ръкави и започваха да приготвят тесто от брашно, мая, захар мляко, яйца и масло. 

След омесването на тестото, което не е съвсем лека работа - изисква физическо усилие, и втасването му, от него се късат парчета  и се оформят козунаци с различни форми. Поставят се орехи, бадеми и стафиди. След допълнително отлежаване тестото във формите се намазва отгоре с яйце и накрая се постявят ядките. След това предстои друг важен момент – печенето. Тавите бяха не една и две, а не по-малко от 5, така че да има за семейството, за гостите, за раздаване и за да стигне за трите дни, през които се отбелязва Великден. Май много се увлякох по подробностите на  „технологията“, но те толкова ме впечатляваха в детските години, че изглежда не мога да ги прескоча преди да разкажа за моята пряка роля в „производството“. Заедно с мама и баба, всеки с по една или две тави, тръгвахме към кварталната  фурна, не само защото много време трябваше да печем козунаците в малките печки в къщи. В голямата обществена фурна, загряваща се с  дървени цепеници, те се изпичаха най-добре. Там не бяхме единствените и затова чакахме с часове да ни дойде ред за печенето, след което доволни и щастливи си тръгвахме обратно за вкъщи с още топлите тави.

В двата дни, в които фурната печеше козунаците на семействата в квартала, ръчният хляб от фурната, който предпочитахме пред така наречения заводски,  намаляваше и не стигаше за всички. Преди празника  в някои от магазините се продаваха еднотипни козунаци с формата на руло. Някъде това ставаше по предварителна заявки, за да знаят магазинерите колко бройки да поръчат на сладкарските предприятия.  За направата им бяха използвани истински продукти, а не жълта боя вместо яйца и вредни изкуствени подсладители вместо захар.

Властите в соца водеха антирелигиозна пропаганда и не толерираха религиозните празници и ритуали, но и не пречеха на хората да си ги празнуват в къщи, без много да афишират, че го правят. Сериозен риск обаче беше ходенето на църква на Разпети петък за минаване под масата за здраве и в събота вечерта до полунощ, когато се казва „Христос воскресе“, палят се свещи и богомолците се чукат с яйца. Там се отхапваха и първите хапки от козунака. За това не изпращаха на лагер в Белене, но то можеше да се откаже спирачка за кариерата. Край църквите имаше „наблюдатели“ от партийните и комсомолските организации, които засичаха кой влиза и кой излиза от храмовете. После започваха неприятностите...

Спомням си подобна история с починалия неотдавна доайен на журналистическата ни гилдия Петко Бочаров.  Известно е, че талантливият и компетентен журналист десетилетия е работел в Международна информация на БТА, където по някое  време в соца и аз се прехвърлих от в. „Вечерни новини“.  Клюките се научават бързо. Така не след дълго колеги ми разказаха как преди години е пострадал Петко, заради емоцията да отиде на Великденска служба с приятелката си Дора, която по-късно му стана съпруга. Бдителни другари го забелязали и докладвали на директора на БТА Лозан Стрелков за „инцидента“. Партийната организация поискала той да бъде уволнен, но Стралков, който макар и комунист, беше широко скроен човек, журналист и писател, успял да го опази, като вместо да го изгони от агенцията, както искали „здравите кадри“, го понижил в длъжност и го изпратил за наказание кореспондент  в Силистра.  Петко се справил отлично с тази работа и след време бил върнат в БТА.  Та и такива работи ставаха по Великден и заради Великден при социализма.