„Мъжът и жената интимно” – сексуалната библия на соца

Книгите от соцвремето са пълни с любопитни брачни съвети и коментари, които днес, при тоталната сексуална свобода, изглеждат наивни и направо смешни. Помните ли времето, когато сексбиблията беше култовата книга “Мъжът и жената интимно” от Зигфрид Шнабл, известен сексолог и психолог от ГДР. Това бе настолно четиво във всеки дом, добре скрито на горния заден рафт на библиотеката. Помня, че като ученик, когато ги нямаше нашите, тайно я вадех и я разлиствах с трепет.
Ето някои откъси от интимното настолно четиво, както и от “Дом, семейство, бит”.
 
*
Сексуалният живот на мъжа и жената представлява една обективна реалност.
*
По отношение на сексуалното възпитание на младежите съществуват ясни и категорични партийни постановки.
 
*
Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот! Оставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание. 
*
Половите затруднения не са изолирано явление. 44% от жените най-често не достигат до задоволяване.
 
*
Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна, е предизвикателство към науката.
 
*
Ленин е казал в един разговор с Клара Цеткин: “В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното”.
 
*
Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса.
 
*
Подготовката за брака не е само педагогическа мярка. Най-добра подготовка дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и потисничество.
 
*
Личното бельо не трябва да се преносва повече от една седмица, а при усилена работа - повече от четири дни.

За социалистическо моделиране на любовните отношения
 
Сексуалният живот на мъжа и жената е биологично обусловен и социално моделиран. Той представлява една обективна реалност, която заема важно място в личния и обществен живот на хората. Необосновано обаче, по една или друга причина, в нашата пропагандна и възпитателна дейност в значителна степен се пренебрегва въпросът за сексуалното възпитание. Не се прави необходимото за правилното и научно обосновано въвеждане на хората и особено на младежта в сложната гама от човешки отношения в сферата на техния интимен живот. Това, разбира се, е крайно неправилно, тъй като, когато дадени явления обективно съществуват, тяхното премълчаване не е най-добрата позиция. На практика премълчаването им означава отказ от задълженията ни за социалистическо моделиране на сексуалните отношения, означава подценяване културата на хората, неверие в тяхната възможност за критична оценка и в крайна степен - поощряване набирането на некомпетентна информация от страна на младите посредством различни „нелегални“ канали.
 
Из въведението на „Мъжът и жената интимно”