Катастрофата в БСП започна още в зората на прехода с Лилов

Като трето поколение социалист не мога да кажа, че съдбата на соцпартията ме изненада кой знае колко. От десетилетия партията вървеше бавно, но неотклонно по пътя на упадъка си.

Корените на тази катастрофа можем да търсим още в зората на прехода, когато Лилов ѝ смени профила проформа и от комунистическа за една нощ я превърна в социалистическа. Само че този преход към социалдемокрацията беше по-скоро фиктивен, недействителен, ей така, за пред хората. Всъщност с премахването на Живков и неколцина хора от обкръжението му беше завършена трансформацията на партията. Всичко си продължи постарому, същата борба за власт, само че този път трансформирана вече в икономическа. За това се погрижи Луканов – раздавачът на куфарчетата с парите на нашите момчета.

И така в реформираната уж БСП, която трябваше да се бори за правата на бедните и онеправданите, се пръкнаха червените новобогаташи капиталисти, които я овладяха отвътре. После крахът на Виденов, врътките на Станишев и прословутата му целувка на Орлов мост, заигравката с царя и съвместното управление с него – всичко това бавно, но категорично, освен че озадачаваше нас, червените членове и симпатизанти, но и постепенно ни отблъскваше. После дойде безвремието на Миков, който не направи нищо лошо, но и нищо добро за партията. И по времето на Нинова дойде голямото разтърсване. Конфликти, сблъсъци, някои от които на махленско долнопорбно ниво, непрекъснати скандали. Изключвания, отлюспвания, зрелищни напускания, създаване на нови леви проекти, в един момент левите партии така се нароиха, че не ги знаехме коя на кого е. И естествено, всичките се оказаха еднодневки. И накрая – предишното ръководство на БСП и участието им в едно управление с партията, която буквално съсипа от бой на избори социалистите в продължение на две десетилетия. Това се оказа истинска катастрофа.

И сега, когато начело на партията има млад, харизматичен, диалогичен човек, отворен, контактен, ляв по убеждение, милеещ за социалните идеи, върху него се излива помия за изборния неуспех. Остава може би един-единствен ход – разпускане на Столетницата и създаване на нов ляв социалдемократически проект, който да представлява лявомислещите хора в България.
 
Тодор Неделчев, Плевен