Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща:
Уважаеми, М. Н. от Свищов, Р.Д. от Плевен, П.К. от Пловдив, С.С. от София, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успехи!
 
 
ДИМИТЪР НИКИФОРОВ
София
 
ОЦЕЛЯВAНЕ
Когaто в шепите ми зaлез точи
мaлиновият сок нa ден узрял,
зa твоите очи – смокини сочни,
рaзбирaм, че дотук съм оцелял.
 
По тънките ти пръсти се усещaм
в еднa прегръдкa с aтомен зaряд.
Извън контурa съм нa други срещи,
че ти сегa си целия ми свят.
 
Вселенa – тихa нежност, необятнa,
нaд чорлaвия хaос рaзпилян...
И дните вече не вървят обрaтно,
a сa окъпaн в слънце бял кервaн.
 
Еднa любов зa теб до днес опaзих
след скитaне и ръбест кръговрaт.
Нaмерил те, сегa си ми оaзис
в пустинятa нa този шумен грaд.
 
И некa дълго жaден дa те пия
под пaлмите от щaстие и смях.
Очите ти – две кaпчици мaгия,
нaли зa тях до тукa оцелях.
 

МИХО СТОЙЧЕВ
Варна
 
ПРОЛЕТНА ИЗНЕНАДА
Превратен ден – гората тъй е весела
с премяната си нова. Светъл сън –
гугукат гургулици и унесено
прелива нежно хлопатарски звън.
 
Дали от много обич е избързала,
че живнало е всяко същество?
До крайност срязан на зимата възела,
напразно търси свръзка, няма шанс.
 
Като на гега опрян, близкият баир
подкарва бели облачни стада
и с вещина позната на добър пастир,
ги кротва по небето да пасат.
 
И като лек усещаш ти насладата,
поседнал на гостоприемен пън.
Какъв приятен ден е изненадата –
защо ли идва само в светъл сън?!
 

БОРИСЛАВА БОНЕВА
 
ДРУГОТО АЗ НА ДЪЖДА
Но аз не искам този дъжд сега!
Не искам тази негова тъга,
която упорито в мен се вмъква
и дрехите на душата ми смъква.
Отричам се от него - точно днес!
От облаците, посивели изведнъж.
Не те са истинското ми небе.
И Джейн не съм във цъфналата ръж.
Отричам се от всичките си думи,
с които съм го предизвиквала преди.
Скъсани са на душата ми струните.
И не ми останаха излишни сълзи.
Не искам тази негова приглушена любов.
Тя е за другите, никога за мен не е била.
Споменът ми за нея е остър, суров
и разрязва въздуха ми като стрела.
Аз помня бури, ветрове, торнада,
с които този дъжд ме е обичал.
По вените и в костите ми без пощада
как жестоко и себично се е втичал.
По кожата ми още парят диво
белези от тежките му откоси.
И очите ми още търсят ревнивите му
невъзможни и дръзки въпроси.
А тялото ми тръпне в онзи порив,
със който във ръцете му приставах,
главоломно пропадах и политах нагоре,
и продължение на него ставах...
Затова не искам този дъжд -
тъй тих и плах, обзет от страх!
Не расте в душата ми ръж.
В нея корените на отколешен грях
са се впили здраво в дивия бурен.
Аз отдавна любим си избрах -
един дъжд - полудял от искане, буен,
един дъжд, ревнив и без страх,
който по цялата мене да плисне.
Да ме иска такава - диворастяща.
Да ме обича като торнадо - бясно.
Да е разсъдъкът ми на косъм висящ
и на душата ми в света да й е тясно...
 
 
МАРИН НИКОЛОВ
Етрополе
 
ТИ ДОЙДЕ
Неканена, смути съня ми,
нечакана, от нейде долетя
и разцъфтелите поляни
откъсваш от омайните цветя.
 
Тъкмиш ги в китка подредена,
над нея грее твоето лице,
с усмивка мила надарена,
отприщваш бента в моето сърце.
 
Свенливо, трепетно пристъпвам,
с надежда да погаля твоя чар,
безкрайно мога да отдъхвам
до теб, неземен, небленуван дар.
 
Очите ти за мен са клада
и зов протегнатите ти ръце,
с какъв копнеж, с каква наслада,
целунал бих прекрасното лице.
 
Страхувам се да те докосна
от нежност и любов си сътворена,
но срещата е съдбоносна –
в сърцето ми оставаш настанена.
 
 
ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА
Пловдив
 
ПОСЛЕДНИ МИСЛИ
Капката вода дълбае ехото от вика на столетието.
Аз вървя разперила длани над смуглото си лице,
а когато стана капка ще разбия стените на зимата.
Така ме е стегнала в обръчи от слепи птици
и онези тихо заглъхващи гласове на отминаващи хора.
Цветята носят траура на сезона-този път бял,
но изкалян от стъпки на странници.
Не забравят да забият пета в снега-
сякаш пишат романа на века,
но все по-бездарно зимата влачи
бялата си риза по драките.
Няма талант да ме изтръгне от унеса.
Забравих какво е да не мълча.
Израснах с тишината и не мога да я надмогна-
тази тишина на зимата, която казва всичко.
Совите помнят медените устни на изгрева
и заоблачените ми очи, в сезона,
когато росата нахлу в мравуняците и унищожи мъдростта на вятъра.
Надвисналият заплашително хоризонт огъва жиците,
пълни с птици, а денят на куц крак се измъква от бърлогата си
и хвърля петна слънце по голата земя.
Совите помнят. Аз не. Защо ли хлябът нагарча?
Може би заради лошото време или заради мен.
Аз съм новата стопанка на времето.
Разстилам го и пооправям краищата му.
Навързвам му мъниста по шарената дреха,
за да не го урочасват.
Белязвам го с последните си мисли, за да ме пази в себе си.
А може би аз го пазя?
 
 
ПАВЛИН БЕЛИШЕВ

ЛОВЕЧ
Този град не е Ловеч, а друг!
Само люлякът цъфнал по Стратеш е същият,
и тези сиви, отвесни скали,
река Осъм и старите къщи.
 
Онзи влак, който бавно пълзи към Троян,
като гущер, с опашка откъсната,
и в тунела опушен се скри,
и дори песента му е същата.
 
Оня хълм, откъдето ни гледа сега
със почуда дякон Игнатий,
и не вярва на своите сини очи -
хора чужди и непознати!...
 
Башбунарът със тази студена вода,
и девойката в камък изваяна,
пак ме среща със стомна голяма в ръка,
без усмивка и малко отчаяна.
 
Този мост на Уста Кольо Фичето,
като жена е запретнал полата
и пере своя сватбен чеиз,
изтъкан от сребро и от злато.
 
Този град не е Ловеч, а друг!
Тук отдавна замряха комините,
нито хората тръгват рано на път
към Завода, към "Мелта", към нивите.
 
Този град не е Ловеч, а друг!
Млади хора в кафетата пушат -
безработни, без път, без мечти, без пари
и животът-убиец ги души!
 
Този град не е Ловеч, - не е!
Неприветлив и сив, през сълзите отронени,
но по нещо прилича на оня скъп град -
оцелял през годините в моите спомени!...
 
  
ЦВЕТАНКА АНГЕЛОВА
Русе
 
ВЪРВИ 
Върви, не жертвай важните си срещи.
Не ми е нужен пленник угнетен.
Обичам да вечеряме на свещи,
но само ако с мисъл си при мен.
Върви, ще те изпратя със усмивка,
дори да съм на други честоти.
Ценя дори и мъжката запивка,
и всичко, чрез което ти си ти.
 

НИКОЛИНА ПЕНЕВА
Русе
 
ВЪН Е ПРОЛЕТ
Разцъфтяват  вън дърветата –
месец март е тук!
Зеленеят се полетата.
Птиците от юг
пак ще долетят в гнездата си.
Пей – така живей,
о, читателю!...
Следвай всеки птичи полет!
Усмихни се, вън е пролет!