Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

 Обратна поща
Уважаеми, А.К. от гр. Хаджидимово, Н.М от Сливница, Г. Й. от Ямбол, В.И. от Кърджали, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успехи!
 

МИЛАН АНГЕЛОВ
с. Косово, Видин
 
СПИ ГРАДЪТ
Спи градът, от вчера уморен.
В ясни сънища нощта го дави.
Край реката следващият ден
рано мие отболели стави.
 
Тук-там само нещо избръмчи
и заглъхне в тишината тъмна.
В дълъг път преплитат се лъчи
и залъгват – май че вече съмна.
 
Изненадващо като петли,
разногласи улици пропяват
и пропускат множество коли
към селата – вдясно или вляво.
 
И заспива, и се буди той.
Значи бие пулсът му тревожен,
въпреки че някакъв застой,
върху нас ръцете си е сложил.
 
 
ТОДОР БИЛЧЕВ
Русе
 
ЗА МАЙКИТЕ НЕЦЕЛУНАТИ
Не стоят стариците ни – майки, баби,
на пейките, вторачени в смъртта.
А, макар и болни, изтощени, слаби,
със обич гледат нашите деца.
 
Неуморно шетат, даже, по селата,
сами, където те останаха.
Градината я прекопават цялата.
Пазачи на дома ни станаха.
 
Целувам аз от труд напукани ръце.
От мъка набраздените чела.
От скръб и болка нараненото сърце.
Целувам, майки, Вашата Душа.
 
И с поклона си дълбок, така пречистен,
почитта си аз към Вас отправям.
От Вас днес искам своето причастие.
Вечни, майки, тука Ви оставям!
 

БОЯН БАЛКАНСКИ
с. Искрец, Софийско
 
ХОРА И ЧОВЕЦИ
Пътувам в автобус препълен с хора,
нарамили след нощната отмора
мисловните си раници с обеми
от свойте дългобременни проблеми.
Макар да съм незнаен и безличен
отключвам апарат аналитичен.
Навлизам в сфера на съждение
и се запитвам с притеснение:
 
Колко ли от тези хора
в душата си отреждат място свято
със съвест, чест и доброта посята?
Колко ли от тези хора
се учат устремено за сполука,
за да раздават знания научни?
Колко ли от тези хора
готови са във бедствия обходни,
да защитават българско и родно?
Колко ли от тези хора
таят на скрита сянка или завет
парлива злоба или жлъчна завист?
Колко ли от тези хора
живеят със професия крадец,
задкулисен бандит или подлец?
 
Накрая, прямо и безспорно,
обобщавам си въпроса вечен:
Колко ли от тези хора
са потребни, истински Човеци?
 
 
ИВАН ЛАВРИШИН
 
ЗА ДА СМЕ БЪЛГАРИ
какво ни трябва?
Дъх на славеева песен
в прокънтели чанове.
От есенна градина –
тежък плод.
Извита пръчка дрянова.
Новогодишна баница –
с късмети.
Две пролетни пискюлчета
от бяло и червено.
В родопски ручей –
пъстървова следа.
Една сълза –
от миглите на мама –
голяма колкото света.
Родина –
сбрана в детска шепа
стара пръст,
с бъдеще
забременяла
 

ПАВЛИНА ВЕЛЧЕВА 
Севлиево
 
ПОСЛЕДНА СЪЛЗА
Как бързо лятото
избяга!
Дори ми взе
последната сълза.
А трябваше със нея
да изплача
тъгата си по лятна красота.
Стопи се лятото,
изтече.
Затвори в мида
перлите от смях.
Изящно ги поднесе на морето
да се сбогува в утрото
със тях.
 
 
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
Бургас
 
ТЕРЗАНИЕ
/на лутаща се алкохоличка/
 
Изхвърлих те, живот,
там нейде, до бунището.
Останах да живея
в омаята на нищото.
 
В омаята на виното
със тежките му пари,
във плен на алкохола
с лошите му нрави.
 
Без сетива останах
и топлина човешка.
Не трели – тетива
разкъсват ме тежко.
 
Захвърлих те, живот,
там нейде, до бунището.
останах и живея,
безпаметна във нищото.
 

НИКОЛА БЛИЗНАКОВ
Ботевград
 
НАШИЯТ ЕЗИК
Биляна платно белеше
край вардарските извори.
Ми поминале винари,
винари млади бекяри.
Българска народна песен
 
А бре Кольо, мамин Кольо,
не находи ли се, Кольо
по Пирин планина...
Българска народна песен
 
Що ми е мило,
мило и драго,
во Струга града, мамо,
дюкян да имам!
Българска народна песен
 
Език на майчиното мляко,
език на бащината кръв,
и днес отнякъде със стръв,
с лукавство, непознато нам,
без капчица от хорски срам
преправят твоите слова,
глумят се с твоите имена,
напъват се глави премъдри,
да вдъхнат някакъв живот,
уж на език на „друг” народ.
Но екват песни за Биляна,
за Крали Марко и комити,
за стружки моми хубавици...
и туй, що рекъл си ти, БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,
навек остава –
ЧЕ ОТ КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА!