Стар илач с чесън и орехи топи холестерола  

Холестеролът е един от метаболитните продукти, който присъства във всички тъкани. Той попада в тялото главно с храна от животински произход. Особено много холестерол има в жълтъка на яйцата и карантиите (говежди и свински черен дроб, шкембе, бъбреци и т. н.). Ако концентрацията на това вещество в кръвта е по-висока от нормалната, тогава съществува риск от съдови заболявания, по-специално атеросклероза, която предизвиква инсулт и инфаркт на миокарда. Освен това излишъкът от холестерол провокира развитието и на жлъчнокаменна болест. Александър Огулов – руски лечител и натуропат, предпочита лечението на различните болести да стартира с помощта на естествени методи. Сред най-известните му рецепти е тази за борба с лошия холестерол. Орехите съдържат цяла гама от микро- и макроелементи, витамини и антиоксиданти. Те са особено ценни заради високата си концентрация на полиненаситени мастни киселини. Редовната консумация на ядки (около 30 грама на ден, което е около една шепа) помага да се намали нивото на „лошия“ холестерол с около 10%. Уверете се, че ядките са сурови, тъй като печените, осолени или карамелизираните ядки са по-скоро вредни, отколкото полезни за тялото. Според изследванията чесънът е една от най-здравословните храни, регулиращи нивата на холестерола. Включването на само 3 скилидки в ежедневната диета значително намалява концентрацията на вредния холестерол в кръвта, а също така предотвратява образуването на кръвни съсиреци. Двете в комбинация решават проблема завинаги. Необходими са ви: орехови ядки – 100 г, 5 скилидки чесън, пълномаслено прясно мляко – 400 мл. Смелете чесъна и ядките в блендер. При липса на този кухненски уред можете да използвате месомелачка, дървено или мраморно хаванче. Прехвърлете пастата в стъклен, глинен или керамичен съд и залейте с леко затопленото мляко (за предпочитане домашно). Покрийте и оставете да се запари за един час. Прием на лекарството – 15 мл на гладно 3 пъти на ден. Курсът на лечение зависи от индивидуалните характеристики на организма, както и от състоянието на всеки един отделен човек. Той варира от 3 седмици до няколко месеца.