Проф. Атанас Кундурджиев: Разликата между двете граници на кръвното не бива да минава 50!  

 
Зимните месеци са критичен период за хипертониците. Студът предразполага към повишение на кръвното налягане и носи голям риск от хипертонични кризи и инфакти. Проф. Атанас Кундурджиев от болница „Св. Иван Рилски“ дава ценни съвети как да следим състоянието си и да избегнем усложнения през зимата.

„Добре е кръвното налягане да се движи в границата 120-130 при 80 диастола. При по-възрастните може и малко по-високи стойности, до 140, тъй като съдовете са ригидни. Но правилото е, че не трябва да има разлика между систолното и диастолното налягане повече от 50. При предписването на лечение за високо кръвно има период от няколко месеца, когато се нагласява дозата. Обичайно се започва с по-ниски дози, които постепенно се покачват, докато се постигне нормализиране на налягането. Важно е да се поддържа добър контакт между лекар и пациент. Понякога болният си мисли, че трябва веднага да му се нормализира кръвното и ако това не стане, сменя лекуващия лекар.

Това е грешка! Грешка е и произволно да се сменя лечението. Често наблюдаваме такива случаи в практиката. На пациента е изписано лечение, казано му е, че трябва да се яви на контролен преглед, но на човека му се струва, че лекарствата не са достатъчни, отива при друг лекар и всичко започва от началото. Много е важно да се знае, че има ритъм на кръвното налягане през лятото и през зимата. Обикновено с настъпване на студения сезон кръвното се покачва и тогава трябва да се увеличат някои медикаменти, разбира се, под лекарски контрол. А лятото – някои да се намалят или да се изключат, като например диуретиците, защото може да се стигне до обезводняване“, коментира професорът.

„Хубаво е пациентите често да си мерят кръвното и да си го записват, както и пулса, защото има медикаменти, които го забявят, но всичко отново е индивидуално. При някои от ниска доза може много да се забави пулсът, при други не. Затова е този период на нагаждане на лечението, като е добре не само да се мери кръвното, но и да се отбелязват часовете – дали е сутрин или вечер“, съветва още той.

„Съществува т. нар. циркадиен ритъм. През нощта обикновено кръвното е по-ниско, а сутрин, когато човек трябва да стане активен, нормално се изливат хормони, които да го събудят, и те покачват кръвното налягане. Въпросът е дали го покачват патологично, или остава в някакви граници. Разбира се, има и случаи, в които пациентите толкова много се вторачват в кръвното си налягане, че започват да се притесняват още преди да са го измерили, и то съответно се покачва. Тогава следва реакцията, че се взема по-голяма доза лекарство и кръвното рязко спада. В такива случаи е много важно пациентът да се съветва с лекуващия си лекар, а не сам да предприема действия. Нерядко самите пациенти си правят лабилна хипертонията именно чрез такъв зигзаг“, обяснява проф. Кундурджиев.