Остеопорозата е по-коварна от рака  

На всеки 3 секунди се случва по една остеопорозна фрактура в света. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до шестия месец поради обездвижване и като последващ проблем – развитие на пневмония. Голяма част от пациентите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. В България има около 500 000 жени с остеопороза, като едва 4% от тях се лекуват.

Тя е заболяване на костната система, което се характеризира със загуба на костна маса, нарушаване на структурата и функциите на костите и се усложнява с фрактури на телата на прешлените на гръбначния стълб или счупвания на дълги тръбести кости. Клиничното значение на остеопорозата се определя най-вече от тежките си усложнения – повишената честота на счупване на костите – бедрената шийка, прешлените на гръбначния стълб и костите на предмишницата. Остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст.

Статистически преобладава есенциалната (първична) остеопороза, която заема 95% от случаите, като в над 85% засегнатите от това заболяване са жени. След настъпване на менопаузата 1/3 от жените развиват изразена остеопороза, а при възраст над 70 години честотата на заболяването и при двата пола непрестанно нараства. Причините за по-голямата честота на остеопорозата при жените се дължат на промяната в хормоналния баланс и недоимъка на естрогени поради преустановяване функцията на яйчниците.

Вторичните остеопорози са доста рядко срещани заболявания (под 5%) и се дължат главно на лечението с кортикостероидни хормони и обездвижване на пациента по повод друго тежко заболяване. Лечението на остеопорозата е комплексно и включва прием на богата на органичен калций храна, двигателен режим, физикална и лечебна гимнастика. Дневната нужда от калций при здрави хора на възраст над 40 години е около 600-900 мг. При остеопороза внасяното с храната количество трябва да се завиши. От хранителните продукти най-много калций има в сиренето (730 мг в 100 г продукт), следват бадемите (240 мг в 100 г), а в низходящ ред са останалите продукти – сухи смокини, яйчен жълтък, хайвер, зрял боб, козе мляко, цветно зеле, краве мляко, пълнозърнест хляб, леща, грах, целина, алабаш, спанак, ряпа, праз лук, моркови, сушени сливи, портокали, цвекло, лимон, тиква, риба, ориз, репички и царевица.