Спорт или почивка, кое е по-добро?

Стремежът на хората към подобряване на телесното развитие и на здравето датира от древността. В Египет, Асирия и Вавилонското царство 3-4 хил. години пр. н. е. на почит са били атлетичните и стройни тела. Това се потвърждава от културните паметници и литературата, останала от тези времена, където митологичните герои, владетелите и боговете са изобразявани със силни и мускулести фигури.

Умствените и физическите качества не са били рязко разграничавани при категоризирането им, напротив, те са вървели ръка за ръка, почивайки на принципа “Здрав дух в здраво тяло”. Олимпийските игри са били подчинени на принципа на т.нар. “Калокагатия”, или в превод “Богоподобност”, защото Боговете са Вечни, силни и умни.

Необходимостта от хармонично развитие на личността се утвърждава и днес. Силовите упражнения с тежести нямат граници в социален и възрастов аспект, това се доказва от многогодишната световна практика. В България в Националната спортна академия (НСА) в курса на проф. Павел Добрев 

възрастни хора между 70-80 години боравят с тежести над 100 кг

Започнали заниманията си след 65-годишна възраст, те постигат резултати, на които и младежите биха завидели. Това да се занимаваш с упражнения, които развиват мускулатурата, дори на възраст, приета за наднормална, носи освен само ползи, но и потребности, от които всеки има нужда:

► потребността да си харесван, да носиш осанка, която да излъчва здраве и сила, независимо от годините; 

► потребността да бъдеш трудоспособен, а както знаем, ни се налага да работим до късни старини. 

► И най-важна е потребността да бъдеш клинично здрав. Тя възниква у хора с различни заболявания (травми, счупвания, атрофия, възстановяване след операции и др.). Статистиката сочи за САЩ, че от 10 000 000 инвалиди на колички 5000 от тях активно тренират с тежести, дори бяха създадени състезания по културизъм за инвалиди. Тези хора са получили любовта към спорта точно по време на рехабилитационни и оздравителни сеанси. 

Последният стадий на физическо развитие на човека е “Стадият на старостта”

(от 65 и над 75 г. до смъртта) - започва с т.нар. напреднала възраст, или фазата на възрастните хора, след което преминава през старческата възраст (75 г.). През този период дегенеративните процеси нарастват, атрофията на мускулатурата води до намаляването на редица соматометрични и физиометрично-антропометрични показатели! Намалява ръстът поради отслабване на гръбно-тазовата мускулатура, засилват се гръбначните кривини, намалява теглото, намалява жизнената вместимост на белите дробове, силата и гъвкавостта, кожата става твърда и нееластична. 
Правилно подбраните и дозирани физически упражнения не се влияят от възрастта.

Чрез тренировка силата може да се повиши с 50-100 процента, а силовата издръжливост до 200-300 на сто, работоспособността се повишава вследствие на многократното повторение на телесни движения с неголямо натоварване.

Силовите показатели достигат данни като за млади хора, 

а жизнената вместимост на белите дробове може да се повиши с пъти и стотици куб. сантиметри. Намалява се пулсовата честота, понижава се кръвното налягане, синхронизира се биоелектричната мозъчна активност, дължащо се на свръхвъзстановяването и повишените обменни процеси.

Редовните занимания с тежести повлияват всички миокардни функции: възбудимост, проводимост и съкратителна способност. Наблюдава се подобрение на стойностите на ЕКГ, настъпва спортна брадикардия и се подобрява оросяването на миокарда, понижава се холестеролът в кръвта. Наблюдават се и положителни процеси, свързани с двигателния и зрителния анализатор, вследствие на засилването на възбудителните процеси в мозъчната кора. И накрая, но не на последно място, индивидът укрепва психологически под положителното емоционално състояние, с течение на времето изчезва чувството на непълноценност и обреченост и нов смисъл на живот, породен от укрепването на системите на организма и намаляването на определен вид заболявания. Множество изследвания показват положителни взаимовръзки между възрастни хора със запазена мускулатура и по-здрава имунна система, което само по себе си води до устойчивост на хронични възпаления.

Възрастните и стари хора, решени да започнат силови тренировки, трябва да се запознаят със своите соматични особености и здравен статус. Да се консултират със спортен специалист, като представят епикриза за различни заболявания - предишни и в момента. Подобно на твърде младия организъм, трябва да се има предвид силата на натоварването, съобразено с това, че вече не са във вихъра на силите си. Най-важен компонент в заниманията със силови упражнения за стари хора е спазване на постепенността на натоварването. Това важи във всички аспекти на тренировката - обем, плътност, големина на тежестите за работа и интензивност. Старият човек обикновено е пенсионер и 

ако не му се налага да работи, за да оцелява, ще има достатъчно време да тренира, 

като не трябва да бърза да става як за един месец и да не се мъчи да навакса това, което е пропуснал с години. 

Това го казвам, защото от опит знам, че спортът е вид наркотик, колкото време минава и растат постиженията, толкова по-голямо е и желанието за поредната “доза”. В първите 1-2 месеца целта е постепенното подобряване на общото физическо и функционално състояние. Започва се с гимнастически упражнения без тежести, упражнения за разтягане, използват се леки гири или собственото тегло. Но най-вече консултация със спортен специалист. 

Приятна тренировка!

Лъчезар АНГЕЛОВ,
 специалист по адаптирана физическа 
активност и спорт в НСА “В. Левски”

П.п. В статията са използвани материали от книгата на Атанас Джананов “Културизъм за всеки-1972 г.”, материали от библиотеката на Националната спортна академия, записки от лекции на проф. Павел Добрев (НСА), интернет и собствени изследвания.