Доц. д-р Пламен Петровски е сред най-добрите кардиолози в България и е дългогодишен кадър на ВМА. Тъй като пролетта се явява най-опасният сезон за сърцето, специалистът препоръчва: „Нормална физическа активност - джогинг, ходене, разходка в планината, в парковете 5 часа седмично. Този режим важи и за дни, в които има резки промени и амплитуди в температурите, които са характерни за пролетния сезон.”
В преходните сезони специалистът съветва да се пие повече вода, да се внимава каква храна консумираме – като е препоръчително тя да е възможно по-витаминозна, да бъде лека, да не се прекалява с количеството. Идеалният вариант, за да ни се отблагодари организмът е да се храним по 6 пъти на ден, но по малко, отколкото три пъти на ден обилно. Дрехите също трябва да отговарят на определени условия, като това да може лесно да се махат или слагат, в зависимост от усещанията на тялото. То трябва да може да диша, да не допускаме да се изпотим, да прегрее. Като цяло хората с проблеми трябва да са внимателни, а здравите да контролират само какво ядат и каква физическата активност имат.
Резките температурни промени се отразяват върху организма и специалистите го виждат в техните амбулаторни кабинети, където напливът от пациенти със сърдечносъдови заболявания много се увеличава. „Пациентите с хронични сърдечносъдови заболявания винаги изпитват някакъв дискомфорт при резки промени на температурите. Особено тези, които са на постоянно лечение за хипертония, за сърдечна недостатъчност, за някои видове аритмии, за исхемична болест на сърцето. Естествено рязкото повишения в температурите – това, което се случва в тези няколко предходни дни, се отразява на съдовия тонус на човека и промяната в температурите, към които той е адаптиран в зимния период в прехода към летен период се оказват понякога доста неблагоприятен външен фактор за нашите пациенти”, казва специалистът.
Друго основно правило е да се избягва излагането на директна слънчева светлина и дневна топлина. „Амплитудите трябва да се избягват възможно най-много”, съветва лекарят. Така например, като излизаме от помещение с 10 градуса - на 20 градуса, да направим прехода по-малък, като се движим примерно по по-сенчести места. Вечер пък, когато става хладно, трябва да се прави обратното – да се влиза от топло на не толкова студено или да се прави така, че стаята, в която спим, да не бъде толкова охладена. Редуването на топли и студени душове за закаляване, масажиране на тялото, също са полезни в този сезон. Тук се прибавят и редовните физически натоварвания. „Не казвам фитнес, не казвам потене в залите, но примерно всекидневното ходене по 3 км”.
Все още няма коментари