Според специалистите човек се прозява, когато е уморен, когато му се спи или просто му е скучно. Прозяването е „заразно” - ако някой се прозее, околните като по команда повтарят същото. Една от причините да се прозяваме е, че нервните клетки са уморени и работоспособността им спада (при физическа умора, преди сън или веднага след ядене). Но и когато четем скучна книга или слушаме неинтересна лекция. Скуката действа на нервната система подобно на сънотворно.
Дишането става рядко и дълбоко и в кръвта се натрупват продукти от обмяната на веществата. За да се избавим от тях, се включва рефлексът на прозяването. При него пък възниква напрежение на мускулите на лицето (особено около устата) и шията, кръвта се обогатява с кислород, подобрява се кръвоснабдяването и подхранването на съдовете на главния мозък, вредните вещества се отстраняват и се активизира мозъчната дейност. Това помага да се понесе натоварването - мозъкът се обогатява с кислород и се потиска чувството за страх.
Група британски учени, под ръководството на проф. Андрю Галъп, са стигнали до извода, че една от основните причини за прозяването е прегряването на мозъка. Нагрял се до определена критична температура, той започва да функционира по-лошо. Прозяването всъщност е дълбоко вдишване и бързо издишване, при което постъпва прохладен въздух в организма, охлаждат се кръвта и мозъкът.
Все още няма коментари