Звездата на Никола Петров изгрява в цирк

Днес за Никола Петров се говори като за първата голяма звезда на българската борба, но в края на XIX век, когато е момче и младеж, дори самият той няма никакво намерение да се захваща със спорт, а и не може да си го позволи финансово.

Легендата е роден на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица, но от малък остава сирак. Принуден е сам да изкарва прехраната си и заминава в Румъния, за да избегне военна служба. Работи като градинар, каменар и общ работник, все още неподозиращ, че съвсем скоро ще тръгне по пътя на борбата. През 1895 г. младежът отсяда в Браила. По това време в града е известният цирк на Цезар Сидони, в който добри борци от редица страни премерват сили в двубои. Един от най-изявените спортисти в трупата е Жорж Русо, който е определен от Сидони за „Най-силния мъж на Земята“. Шефът на цирка до такава степен вярва в уменията на бореца си, че обещава 500 леи за всеки, успял да го надвие. Макар без никакъв опит в професионалната борба, Никола Петров не се поколебава и се изправя срещу опитния спортист. Съдбата със сигурност обича смелите и българинът надвива решително опонента си.

Публиката е смаяна. Цезар Сидони не може да повярва, че неизвестният българин постига такива резултати. Той се заканва на Петров, осигурявайки му двубои с най-силните френски борци. Нашенецът се среща с небезизвестния Дубие, който също е сразен. Французинът вижда в българина невероятен талант и впоследствие му става треньор. По това време Никола Петров е на 22 г., тежи 103 кг при ръст 178 см. Само за няколко месеца благодарение на професионалния си наставник влиза в изключителна форма, отказвайки се от всички пороци и фактори, пречещи на спорта. Резултатите не закъсняват. В Букурещ Петров се среща с легендарния турски борец Мехмед Али и пред очите на румънския крал го побеждава. Още в ранните години на кариерата си Никола среща широка подкрепа от българските сънародници, които пътуват, за да присъстват на мачовете му. Дубие не скрива опасенията си, че Петров се въодушевява прекалено много от публиката и често предприема безсмислени атаки.

От Румъния Петров минава през Париж и Лондон, където жъне успехи, за да стигне през 1898 г. до Ню Йорк, където излиза срещу местния любимец Джим Корбет в двубой за званието „Европейски и Американски шампион”. Корбет използва ред забранени хватки и дори разкъсва бузата на българина. Никола не се предава и печели титлата, но в изблик на ярост скъсва бицепса на американеца. Местните са му безкрайно ядосани и Петров се връща в Европа.

През 1900 г. във Виена се състои грандиозно състезание, част от празненствата по случай 50-годишнината от възкачването на трона на кайзер Франц Йосиф. Събират се най-силните мъже в света, готови да премерят силите си. Отстранил всичките си противници, българинът достига до финал. Пред очите на стотици аристократи и видни представители на европейски родове Никола Петров вдига купата над главата си. И не само купата – той е окичен с медал лично от кайзера. Признат е за световен шампион и за „Най-силния човек на XIX век”. Става носител на значка на Почетния легион и получава награда от 30 000 франка.

Когато в Дрезден получава телеграма, че в родината няма да бъде съден за дезертьорство, Петров се завръща и слага край на кариерата си.