Златен гол на Туньо ни класира на Мондиал '98  

На 13 февруари се навършиха четири години, откакто внезапно ни напусна легендарният Трифон Иванов. Железния бранител бе едва на 50 години, когато почина, но ще бъде помнен вечно от всички, които обичат футбола в България.

Във Велико Търново се проведе възпоменателна церемония в негова памет, а организатори бяха общинското предприятие „Спортни имоти и прояви“ и спортното училище „Георги Живков“. Новоизграденият спортен терен до училището ще носи името на Железния защитник след решение на общинския съвет в града.
Новината за кончината на Туньо хвърли в шок всички футболни функционери и фенове у нас. Причината е, че централният защитник бе любимец на цяла България. Туньо остави следа у няколко поколения българи благодарение на сърцатата си игра на терена, както и на мъжкарското си поведение извън него. Неслучайно след смъртта на Иванов ръководството на Българския футболен съюз започна да връчва награда „Лъвско сърце“ на името на Туньо.

Трифон Иванов е роден на 27.07.1965 г. във великотърновското село Горна Липница. Той стартира кариерата си едва 11-годишен в школата на „Етър“. За мъжкия тим на „виолетовите“ изиграва над 60 мача, в които вкарва 7 гола. През 1988-а преминава в ЦСКА. Иванов бързо се утвърждава като един от най-добрите играчи на своя пост у нас и печели три титли на България, една Купа и една Суперкупа на страната, докато носи червената фланелка. Следва трансфер в испанския „Бетис“, където Иванов играе в продължение на три години, преди да премине в швейцарския „Нюшател Ксамакс“. През 1995-а Железния бранител се озовава в австрийския гранд „Рапид Виена“. Престоят му в клуба е изключително успешен, като той печели титлата на Австрия и купата на страната, а също така стига и до финал за турнира за КНК. До края на кариерата си Иванов защитава още цветовете на „Аустрия Виена“ и „Флоридсдорфер АЦ“.

Най-големите успехи на футболния терен обаче Трифон Иванов постига с националния отбор на България. Централният бранител изиграва 76 мача за представителния тим, в които вкарва 6 гола. Туньо играе основна роля за спечелването на четвъртото място на Световното първенство в САЩ. През 1997-а пък класира отбора на Мондиал '98 във Франция след гол срещу Русия.

След края на кариерата си Иванов се отдаде на развитието на бизнеса си, както и на любимото си хоби – лов и риболов. През 2015-а, дни след 50-ия си рожден ден, Туньо получава миокарден инфаркт, като му е направена операция и му е поставен стент. Няколко месеца по-късно обаче сърцето на Трифон не издържа и той почина в дома на своята приятелка във великотърновското село Самоводене.

Трифон Иванов е герой на българския футбол и макар вече да играе в небесния отбор, си остава безсмъртен – това го е заслужил с изявите си и с целия си живот. А голът му на 10 септември 1997 г. на стадион „Васил Левски“ срещу Русия ще остане най-паметният.

Това е предпоследният ни мач от световните квалификации за Франция '98. Ситуацията в групата ни е такава, че на нашите им трябват три точки в предстоящите две срещи, докато „сборная“ се нуждае от четири. На двата отбора им остава да се срещнат един срещу друг в София и Москва. Гостите решават да пристигнат у нас на емблематичната дата 9 септември. Селекционерът на „братушките“ Борис Игнатиев обаче урежда чартър, който да докара състава му ден по-късно.

Родните национали започват един по един да се прибират за мача по-рано. Христо Стоичков е посрещнат на аерогара София от десетки репортери. Тогава Камата изрича легендарната си фраза: „Преди руснаците са ни „освободили“, а сега ние ще ги освободим от световното“. Задава се и Трифон Иванов. „Във Виена изкарах лека настинка, но вече съм по-добре. Смятам, че е редно руснаците да паднат в София“, казва Туньо на летището.

Създава се обаче напрежение, когато журналистите започват да питат кой ще изпълнява фауловете ни. На предната среща с Израел ясно се вижда, че тарторите в отбора не могат да се разберат зад топката. „Срещу израелците Ицо искаше да бие всеки фаул, а знаете, че Балъков има вече 10 гола от фаул в Бундеслигата“, коментира Туньо.
„И да е имало търкания, вече няма. Спокойно, разбрали сме се. Ицо ще бие първа дузпа, аз – втора. Когато има фаул фронтално срещу вратата, ще изпълнявам аз, в другите случаи – Ицо“, гаси огъня Бала.

След края на мача руснаците, които не бяха лош отбор с играчи като Канчелскис, Коливанов и Алейничев, имаха претенции към чешкия рефер Вацлав Крондъл. Гостите претендират за две-три дузпи, които чехът им е спестил, както и за няколко фаула. Който е гледал мача, помни, че руснаците нямаха кой знае какво основание да се жалват от Крондъл.

Докато предния път, четири години по-рано в Париж, Костадинов е героят, то този път е Трифон Иванов. В 55-ата минута Стоичков получава топката вляво и без колебания я центрира към малкия пеналт, където като нападател се е появил играчът с № 3 на гърба. Туньо е безкомпромисен с глава и „препарира“ руския страж – 1:0, и толкова. Реваншът в Москва вече е без значение, както и резултатът – 4:2 за домакините.