Вечното дерби се ражда в шест мача

 „Тези вечно ли ще играят”, „Бе, това дерби вечно ли е”, и подобни подмятания стават причина мачовете между „Левски” и ЦСКА да бъдат наречени „вечно дерби” още от първите му години. Всъщност „Левски” вече е печелил два пъти трофея, направен от позлата и кристал. Двата тима, вторият от които тогава носи името „Септември при Централния дом на войската”, спорят ожесточено за новата, създадената през 1946 г., Купа на Съветската армия.

„Левски” е вече отдавна наложил се тим. Има дори изградена структура на тренировки, възстановяване, разпределение на играчите по постове и всичко модерно за времето си. Дори и стадион. В годините между двете големи войни на стадион „Юнак” отбора са водели австрийският специалист Рудолф Льовенфелд и чехът Милош Стружка, които донасят модерните методи на подготовка.

След окупирането на България от СССР се създават сериозни връзки между двете държави, дори в спорта. Някои наши футболни треньори са изпратени на ускорен тримесечен курс в Москва, като сред тях е и ветеранът на „Локомотив” (Сф) Крум Милев. След завръщането си от Съюза, Милев, без да бъде питан, е назначен направо за треньор на създадения през 1948 г. отбор „Септември при ЦДВ”. Футболисти взима, които иска, стига да са на възраст, годни за военна служба, пише по-късно в книгата си „Цял живот с футбола” самият треньор.

Нормално, Милев изгражда сериозен състав, който още през пролетта на 1949 г. довежда до финал на новия турнир за КСА. Съперник е „Левски”. Първият мач, пред 35 000 зрители на някогашния стадион „Юнак”, завършва 1:1. Има преиграване, което завършва отново наравно – 2:2. По тогавашния регламент след 90-те минути на редовното време, при равенство, се играят две продължения от по 15 минути. Дузпи не се предвиждат. Но всички възможности, според тогавашния регламент, са изчерпани, а победител няма. Решава се да има трети мач. Трибуните отново са препълнени – 35 000 зрители са насядали по скамейките. „Левски” бие с 2:1 пак след две продължения. Треньор на отбора, основан през 1914 г., тогава е унгарецът Рижьо Шомлай.

След година драмата се повтаря едно към едно, само дето начело на „Левски” е треньорът Иван Радоев, водил клуба по-рано на два пъти по няколко години. На футбола вече се гледа по-сериозно, има лагери за отборите, доктори, медикаменти... Двата тима отново са на финал през 1950 г. Само няколко месеца по-рано „Септември при ЦДВ” бие „сините” в директен мач за титлата, а датата е точно 9 септември. Чака се сериозен реванш, а феновете не остават разочаровани. Само че този път двубоите се играят на новия стадион „Народна армия”, поне теренът е по-равен, макар и не по-малко кален, защото вече е месец октомври.

Има обаче важни неща за отбелязване – „Левски” е прекръстен на „Динамо”, а „Септември при ЦДВ” вече е ЦДНА (Централен дом на Народната армия).
Първият мач завършва 1:1, вторият, ден по-късно, при същия резултат. Разбира се, и в двата има по две продължения. Третата среща също клони към доскучаващото вече равенство.

Идва краят на второто продължение, когато „Динамо” получава право да изпълни корнер. От ъгъла бие дясното крило Йордан Томов, без топката да е адресирана към никого конкретно. Напротив, отива право към снажния Футеков, който вече вижда как я спира и изчиства и извиква: „Аз съм”. В същия момент вратарят Геренски също виква: „Аз съм”, тъй като вижда кълбото в ръцете си. И от два стола, та на земята. Калната кожена топка подминава Футеков, удря се в Геренски и... 2:1. Победа за „Динамо”.