Тони Шумахер – футболният Роки

Германският вратар Антон Харалд Шумахер, по-известен на света като Тони Шумахер, е един от емблематичните футболисти под рамката на вратата, скандален, непокорен и дори див. За всичко си има причина, а тя е филмът „Роки“, вдъхновил младия страж, възпитал в него трудолюбие, но и чепат характер.

Тони  споделя, че когато в края на 1976 г. по екраните тръгва хитът "Роки", вижда себе си в героя на Силвестър Сталоун: “Казах си, че аз съм футболният Роки. С много воля трябваше да се измъкна от тинята. Това е любимият ми филм”.

Звездният миг на Тони и отбора на тогавашната ФРГ трябва да настъпи на световното първенство през 1986 г. в Мексико. Всичко върви по план, съставът на Франц Бекенбауер жъне победи до самия финал. Но на стадион „Ацтека“ ги очаква Аржентина, водена от самия Диего Марадона. „Кариоките“ печелят с 3:2, а Шумахер се обвинява за загубата. Селекционерът Франц Бекенбауер не е съвсем съгласен: „Вярно е, че това едва ли бе най-добрият ден на нашия вратар, но ние нямаме право да стоварваме всичко на негов гръб. Критичният момент настъпи при изравняването, но точно тогава момчетата намалиха натиска“.

За да стигне до славата, пътят на Тони е осеян с куп перипетии. „През 1974 г. получих разкъсване на кръстни връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата. Лекарите ми казаха, че един ден ще имам голям проблем“. Това разказва легендарният вратар години по-късно. Тази съвсем не е единствената му сериозна контузия - счупен пръст, шест счупени ребра в Дортмунд, строшен нос в Хага и др. Не е забравен и сблъсъкът му с Патрик Батистон, когото буквално нокаутира в мача с Франция през 1982 г.

Нещата стават още по-тежки, когато Шумахер казва пред журналисти, че е готов да плати новите зъби в устата на френския защитник. Наречен е "чудовище" и как ли не още, а когато преди Евро'84 ФРГ гостува на "петлите" в Страсбург, Юп Дервал предлага на вратаря да си даде почивка и да не излиза на терена. Шумахер обаче не би бил Шумахер - играе 90 минути и понася всички освирквания и ругатни.

Макар и вече в напреднала футболна възраст, кариерата на Тони можеше и да продължи, ако в началото на 1987 г. не издава книгата си „Начален сигнал“. „Тогава разбрах кои са истинските ми приятели“ - твърди той. В „Начален сигнал“ публиката вижда един неизвестен до този момент Шумахер, който споделя лични терзания и болки, а освен това вдига завесата пред някои проблеми - допинг в Бундестима, сплетни, грешки в подготовката и други измамни истини за футбола във ФРГ.

Когато излиза четивото, всичко се променя. Стражът повече не е викнат под рамката на ФРГ, а любимият му „Кьолн“ също му показва изхода. След 15 години на вратата Шумахер е изпъден и никога вече не пази за „козлите“. Той пристига в „Кьолн“ в началото на 70-те и до „Начален сигнал“ се превръща в идол за феновете.