Стоян Делчев смайва света първо във Вилнюс  

Вилнюс, 1977 г. Дворецът на спорта приема участниците в мъжкия шампионат на Европа по спортна гимнастика.

Един журналист разтръбява, че е разбрал кой е най-младият участник в състезанието. Това бил някакъв си Стоян Делчев от България. Всички журналисти се втурват да го търсят. Когато се приближили до него, непознатият гимнастик тъкмо изпълнявал изящен скок с двойно салто. Треньорът му, тъмноок, тъмнокос, спокойно нещо обяснявал. Запознали се. Треньорът – Никола Николов, весел, разговорлив, живеел с очакване за радостни събития. Гимнастикът – 17-годишен, Стоян Делчев, ученик от спортното училище в Пловдив, мълчалив, много срамежлив.
Към тях се приближава Евгений Земсков, старши преподавател от Московския институт за физическа култура, разцелуват се с Никола.

Земсков пояснява: „Работих в Пловдив. Ще кажа направо: Делчев е ярък талант. Координиран, трудолюбив, смел. Програмата му е отлична, оригинална. Прави неща, които никой в света още не е правил”.

Журналисти от далечната 1977 г. разказват: „Това беше театрално представление, цирково изкуство от висша класа! Композицията беше толкова динамична, че на всички им се струва, че нищо по-прекрасно не може да бъде изпълнено от човек. И изведнъж се случва „взрив“ – залата притихна, а миг след това избухна във възторг. Не, това не беше просто взрив.

Беше избухнала бомба, защото Стоян Делчев изпълни коронния си номер – така неочакван, толкова рисков и изумително красив беше той. Всички помислиха: гимнастикът ще се счупи и ще излети, цепейки въздуха, ще полети надолу…

И сърцето се стегна от жалост към спортиста. А той, извършвайки салто със завъртане, с края на пръстите си успя да се хване за грифа и отново заприлича на пружина. Последва буря от аплодисменти. Съдиите бяха пребледнели”.
Три години по-късно на Олимпийските игри в Москва Делчев става шампион на висилка и бронзов медалист в многобоя. Днес живее в САЩ.