Иван Абаджиев „отрязал” руснаците за Сеул

Иван Абаджиев, когото Господ си прибра миналата седмица, има един огромен грях – никога не се е предавал и не е участвал в уговорки, най вече с руснаците, някога наричани „братушки”. И това се стоварва върху него и българските щанги с цялата злоба на Олимпиадата в Сеул през 1988 г., когато заради допинг са ни отнети вече спечелени два медала, а пет от тежкоатлетите ни не са допуснати до състезанията.

Българските щангисти започват олимпийските игри по феноменален начин. В първите четири състезания те печелят четири златни медала и дават сигнал, че са готови да се борят за златото във всички категории. В допинг пробите на спечелилите първи места Митко Гръблев и Ангел Генчев са открити забранени вещества и златните им медали са отнети. Наказанието за българските щанги обаче е много по-тежко от отнемането на двата златни медала.

То гласи, че всички български щангисти трябва да бъдат извадени от Олимпиадата. По този начин талантливите спортисти Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, които са се подготвили за атака на олимпийското злато, изобщо не излизат на подиума.

Веднага плъзва слух, че преди Игрите е имало договорка между България и СССР златните медали в щангите да бъдат поделени. При силния старт на българския отбор обаче на руснаците им станало ясно, че Иван Абаджиев се е полакомил да обере всички медали и няма да спази договорката. До сетния си ден Иван Абаджиев отричаше съществуването на подобен заговор.

„Да вляза в договорка, би било повече от престъпление – признаваше Старшията. – Момчетата бяха положили колосален труд. Всеки щангист, ако иска резултати, го полага, това е моята методика. Следователно заслужава да се бори за титлата. А аз да кажа: Вдигни само еди-каква си тежест! В моя морал това го няма”, каза Абаджията в не едно и две интервюта.

Иван Абаджиев започва да вдига тежести на 21 години през 1953 г. Бързо става добър щангист в категория до 67,5 кг. В тази категория той участва на световното първенство в Мюнхен през 1955 г. През 1957 г. в Техеран извоюва сребърен медал в леката категория. В Рим през 1960 г., по време на Олимпиадата, приключва състезателната си кариера.

Преди Абаджиев да поеме националния отбор като старши треньор, българските щанги са без точки и се класират в световната ранглиста просто на база участие. На европейското първенство във Варшава през 1969-а отборът на Абаджиев завоюва два златни медала, последвани от сребърни на световното.

В последните години, макар щангите да са управлявани и като треньорство, и като администрация от негови възпитаници, прочутата методика на Иван Абаджиев остава в чужбина. Търсеха го да води семинари по цял свят – от САЩ и Япония до Европа, а тук се чувстваше забравен и пренебрегнат.