И счупена ръка не спира Нури за Мюнхен 1972

Дните в края на месец юли носят особен заряд за великия ни щангист Нораир Нурикян – освен че има рожден ден на 26 юли, около тази дата печели и двете си олимпийски титли през 1972 г. в Мюнхен и четири по-късно в Мелбърн.

Звездата на сливенското арменче не изгрява никак лесно и борбата за място в националния отбор му отнема тежки години на упорит труд. Разбира се, намесен е и самият Иван Абаджиев, който открива таланта на Нурито и е неотлъчно до него от самото начало. Дори след края на кариерата му като състезател го взима за свой помощник. В смутните времена след 1989 г., когато всеки охулва другия, за Абаджията настават времена на обвинения и Нурикян сам заема поста на национален треньор, разбира се, работи по методиката на Папата на щангите.

Първата титла на Нораир от олимпийски игри идва също доста трудно, ама то във вдигането на тежести лесно няма. За жалост, при подготовката на националния отбор за Летните олимпийски игри през 1972 г. Нораир чупи костица в дясната си китка и не може да тренира. Геният на Иван Абаджиев се проявява и той решава Нурикян само да кляка с щанга на раменете, без да вдига уреда над главата си. Това продължава в рамките на три месеца, докато китката на щангиста се възстановява. През това време Нурикян значително подобрява теглото, с което кляка – от 200 на 230 килограма.

Нури успява да вземе участие на Олимпиадата, а в неговата категория за фаворит е смятан състезателят от СССР Дито Шанидзе. Грузинецът побеждава в изхвърлянето с малка преднина през българския щангист. Тогава Абаджиев казва на Нурикян, че шампион ще стане онзи, който има по-силен характер и по-бистър ум. За да спечели златото, Нораир се нуждае от вдигане „само“ на 157,5 килограма – тежест, която той не е вдигал дори на тренировка и която всъщност би била нов световен рекорд. Българинът се нахъсва, чака Шанидзе да приключи със своите опити, качва се на подиума и вдига щангата, която му носи първата олимпийска титла и първа за страната ни в щангите. От двете движения той постига рекордните за категорията му 402,5 килограма.

Следващият олимпийски цикъл не е най-успешният период за щангиста, но пък тогава намира любовта, жени се, ражда му се син. В спортен план се правят експерименти с това в коя категория да участва, но все неуспешни. За да дойде вторият му триумф в Мелбърн, който слага и точка на паметната му кариера като състезател.