Димитър Пармаков: Плащаха ни по 25 лева на мач

Редовните читатели над 55 години добре си спомнят името на професор Димитър Пармаков - почетният председател на Асоциацията на българските футболни съдии. Той държи рекорда по продължително ръководство на родното съдийство. От 1971-ва до 1978-а е действащ арбитър, после след известна пауза отново е на терена (1983-1989 г.). В българската “А” група ръководи 116 мача. През 1975-а става международен съдия. Завършва курсове за лектор на ФИФА и притежава диплома, подписана лично от президента на Световната организация Жоао Хавеланж. Обучавал е съдии от целия свят. 

По професия е електроинженер, професор по електрификация на селското стопанство. От многобройните му интервюта и други публични изяви ви предлагаме основните позиции на неговото футболно верую.

В съдийството професор Пармаков се задържа повече от половин век. Според него обикнеш ли съдийството, то е за цял живот. “Затова няма бивш съдия”, изтъква той. Проф. Пармаков е убеден, че най-важното за един съдия е да обича футбола - останалото се учи. Най-добре е и да е играл футбол, за да усеща играта, да може да я обича. Тогава всички отбори стават негови, облечеш ли съдийското трико, няма симпатии към един или друг отбор. 

Със съдийството не можеше да се изхраниш, 

спомня си Пармаков. “По мое време - казва той, на главен съдия в “А” група се полагаха 25 лева, за “Б” група - 15. По онова време заплатите бяха между 120 и 200 лева”. Сега съдиите взимат много повече пари, но желаещите стават все по-малко. Димитър Пармаков смята, че това се дължи на силния психологически натиск, който се упражнява върху съдиите. 

Препоръката на Пармаков към младите съдии е да ходят на повече мачове. 

Да наблюдават на живо играта,
 
да анализират, да се учат от грешките на колегите си. По телевизията не може да се видят детайли, камерата води зрителя. Пармаков с тревога споделя, че млади рефери са му признавали, че не ходят на мачове, а предпочитат телевизията. Той съветва да не се хвърлят младите рефери направо при професионалистите. Неговото убеждение е, че младоците трябва да изкарат известен стаж при детските и юношеските мачове и чак тогава да им се поверяват мачове при големите. Един млад рефер трудно може да се справи с напрежението при професионалистите, изтъква Пармаков и добавя, че опитът е от решително значение.
Твърде поучително е мнението на проф. Пармаков защо 

в Европа се свири много по-лесно, отколкото в България
 
Тук неговото мнение е категорично - в Европа не се интересуват от личността на рефера, а от неговата длъжност. За европейците е важна институцията и затова я уважават. Лошото е, констатира Пармаков, че напоследък все по-малко български съдии биват канени да свирят мачове в Европа. А това недвусмислено говори за качествената оценка, която им дава Европа. 

И все пак, убеден е проф. Пармаков, България може да се гордее с мнозина рефери от най-висока класа, като Димитър Руменчев, Гочо Русев, Никола Дудин, Богдан Дочев (въпреки аферата с “божията ръка” на Марадона - бел. ред), Атанас Узунов. Пармаков припомня, че всички те са с престижни професии и позиции в обществото. 

Митко Чуков е бил музикант и журналист, 

Любен Радунчев - преподавател в Софийския университет, Никола Дудин - икономист, Атанас Матеев - началник на митниците във Варна.

Поставянето на допълнителни съдии на аутлиниите проф. Пармаков не приветства. Според него това създава допълнителна неразбория. 

Сега съдиите станаха 6 (шест) - повече от половин отбор. За тях се пише и коментира повече, отколкото за самите футболисти
 
А това не е в интерес на футбола, убеден е Пармаков. Той добавя, че поставянето на камери на голлинията е по-добър вариант, но си дава сметка, че е доста скъп и не е по джоба на всяка футболна федерация. Що се отнася до поканите чужди съдии да свирят мачове в България, Димитър Пармаков е на мнение, че гостът трябва да води със себе си цялата съдийска бригада. Българските съдии не са длъжни да асистират на чужденците, категоричен е Пармаков. “Който има пари да кани рефери от чужбина, нека да поеме разноските на цялата бригада”, подчертава Пармаков. 

Той е на мнение, че не бива заради отделен неуспешен мач да се съсича провинилият се рефер. Винаги трябва да се дава втори шанс, отсича Пармаков и привежда за пример случая с Ахмед Яшаров, който изпуска финалния мач за Купата на страната между “Левски” и ЦСКА, който завършва 2:1 за “армейците”. Тогава на терена се разиграват батални сцени, а Яшаров не успява да овладее ситуацията и след мача иска да подаде оставка. Пармаков обаче успява да го убеди да не прави това и Яшаров остава във футбола. Професор Димитър Пармаков взима поредното си правилно решение.