23-годишният Симеон Втори аплодирал бореца Димитър Добрев в Рим

След като на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Никола Станчев донася първата олимпийска титла за България, всички с нетърпение чакат да бъде спечелена втора. Това става още на следващата Олимпиада през 1960 г. в Рим. Златото е донесено от Димитър Добрев, а тази втора олимпийска титла, както и първата, идва от борбата. Никола Станчев печели в свободния стил, а Димитър Добрев донася на България първото злато от олимпиада в класическата борба.

Димитър Добрев е роден в разградското село Езерче на 14 април 1931 г. След 4 г. тренировки по гимнастика през 1950 г. той се записва във Висшия институт по физкултура (ВИФ). Особено силно се запалва по борбата и успехите му не закъсняват. Идва време за Олимпиадата в Мелбърн от 1956 г., на която бъдещият шампион отива много добре подготвен. Състезанието започва добре за него. В първия кръг е безапелационен и побеждава югославянина Симич с туш. Следват двама скандинавци, които падат от българина. Безпроблемно българинът стига до финала. Там Добрев се изправя срещу смятания за най-добър борец в средна категория в света – грузинеца Хиви Картози, който се състезава за СССР. Въпреки че Димитър го е побеждавал в предишни състезания, този път грузинецът взима връх след спорно съдийско решение 2 на 3 гласа в полза на Картози.

След състезанието един от чуждестранните оценители съветва Добрев да подаде контестация срещу съдийското решение. Няколко дни по-рано първият български златен медалист Никола Станчев е станал шампион именно след подадена контестация след финалния мач. Добрев отправя молба до спортните си ръководители. Цената на контестацията тогава е 10 долара и за момент той се замисля дали сам да не плати сумата с парите за командировъчни за олимпиадата, които по това време също възлизат на 10 долара. Въпреки възможността от българското ръководството охлаждат ентусиазма му с думите: „Митко, ще стане голям скандал. Пуснахме една контестация, ако подадем и втора срещу шампион на СССР, ще стане политически скандал, по-добре да не се връщаме“. 

Въпреки спечеления сребърен медал Добрев не е доволен от себе си, тъй като знае, че заслужава златото, което му е отнето нечестно. Идва ред на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. Всички очакват Димитър да донесе злато за България. Той побеждава наред и стига до финала. В него Добрев среща турчина Айваз. Мачът започва предпазливо. Българинът не допуска Айваз да му направи нито една хватка и в крайна сметка спечелва безпроблемно. Радостта от победата му е голяма, тъй като печели това, което несправедливото отсъждане му е отнело четири години по-рано. По този начин България се сдобива със своя втори олимпийски шампион. Добрев получава премия за олимпийската си титла, която през 1960 г. възлиза на 320 лева. С парите той черпи приятелите си и си купува хубав часовник.

След големия си успех Димитър продължава да се занимава с борба. Решава да направи своя бенефис на световното първенство в Йокохама, Япония. Шест месеца тренира повече от всякога, за да може да завърши кариерата си като шампион. Заедно с останалия национален отбор пристига на летището, където трябва да се качи на самолета за Япония. Водачите на българската група обаче не пристигат. Пилотът на самолета изчаква половин час и излита без нашите състезатели. Впоследствие се оказва, че човек от Политбюро на ЦК на БКП и друг от Федерацията по борба се скарват кой да води отбора на световното и докато трае сдърпването им, самолетът излита. Така великият българин слага край на спортната си кариера, без да успее да направи официален бенефис.

Интересен факт за Димитър Добрев е, че е първият българин, спечелил олимпийско злато пред погледа на Симеон Сакскобургготски, който тогава е 23-годишен. Това става ясно 45 г. след Олимпиадата в Рим през 1960-а. През 2005 г. Добрев и други носители на златни медали са поканени в Министерския съвет, за да им бъдат връчени дебитни карти за олимпийски пенсии. Първият човек, при когото отива тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски, е именно Димитър. Симеон Втори му казва: „И до ден днешен си спомням всичките ви хватки. Бях и двата дни в залата в Рим, стисках палци и се чувствах истински горд българин, когато станахте шампион“.